D. by D.

Не мога да разбера, защо всички мъже от книгите – ония книги и ония мъже – божествено, убийствено, умопомрачително и т.н. , красиви и сексапилни, па и богати до немай и къде, все на пиано свирят?! Как пък един на флейта не го писаха да посвири... Хем богати, хем красиви, че и с талант! Как пък един не беше леко грозноватичък, леко бедничък, без почти никакъв талант и накрая той да взима момичето. Вярно, че Звярът, от „Красавицата и Звярът”, си е грозничък, ама има дворец! После що жените били меркантилни, а ония мъже с пари, понякога не си дават много зор, поне едната му брада да си обръснат! Оооо... да не пропускаме и филмите! Всички сме ги гледали. Ония ми ти филми, с щастливия край! Където той пак – богат, красив, умрял от любов по нея! Тя невзрачна, леко не начетена, яде пица за вечеря и не й пука! И изведнъж – БАМ! Тоз се появява и разваля хубавото момиче...Тцтцтц... Изкривено! Всичко е изкривено – светът, хората, АЗ! После ми се чудят защо предпочитам Стивън Кинг и ужаси с мно...

Представете си го – вятър в очите, листа в косите и малко прах! Точно обратното на – слънце в очите, морски бриз и малко пясък. Събуждам се от слънчеви лъчи, в стаята е топло и уютно, Ставам. Правя си кафе и поглеждам през прозореца. Красота!  Всичко е шарено, пъстро, жълто, кафяво и в листа. Сякаш някой е разпънал килимче по тротоари и улици. Само дето е топло… от климатика. Обаче това слънце така пече, чак създава илюзията , че можеш на плаж да отидеш. Знам, че лятото си отиде още преди  няколко месеца. Определено няма да е забавно да се пусна по бански. За това пък сега му е времето за дълги разходки в любимата топла блуза, удобни маратонки и топла напитка, а не да не мога да си поема дъх от задуха във въздуха. Ооо, не ме разбирайте погрешно – обичам лятото, но си има един особен чар в съвсееем лекото пощипване на хладинка по бузата, докато бягаш и скачаш из листата или замеряш с тях хората покрай теб. То си е забава за всички възрасти. Още по-топло ми става на душата ...

Наричат ни луди, ненормални, невротични, емоционално нестабилни, сбъркани и какво ли още не. Казват, че крещим, че не говорим нормално, че въобще не говорим и ни сочат  с пръст. Проблемът си бил в нас, нищо им нямало на животът и светът. Казват, че сме озлобени, егоисти, самовлюбени, глупави... Да, ние сме всичко това и сме такива, каквито сме... но преди всичко сме счупени. Огъвали сме се като вейка в буря, изпъвали сме се като струна на китара, до пречупване, до скъсване. Нажежаваме се вътрешно и после кипим. Всички ни сочат, рядко ни разбират. Виновни сме! За всичко! Най-вече сме виновни, че сме оставили дупката да ни погълне. Претърпели сме загуби и поражения, пред очите ни са гаснели като свещи любими хора. Всяка тяхна болка се е просмуквала във вените ни, в костите ни, в сърцето и душата като катран в чиста вода. Станали сме черни и проядени от мъката, сълзите са се превърнали в прах от отчаяние. Всяка раничка е зейвала като ров... неизлечима. Счупени сме. Към оп...

Вървя си след работа... слушам някаква лигава музика на скапания си смартфон и съм си дала почивка на мозъка... И както си вървя я виждам. Мила баба продаваща цветя. Малки букетчета от ония - градинските, които е посадила, отгледала старателно, подбрала и откъснала. Не за себе си, не за внуците си, а за да ги продава в студа , застанала в ъгъла на тротоара, облякла вехтото си яке и загубила надежда. Надежда, че някой ще се спре и ще купи едно, две от букетчетата, които струва т колкото един хляб. Хляб - нужен на нея и болния й съпруг (да, заради него мръзне там от сутринта и продава цветенцата). Откъде знам ли? Спрях. Защо спрях ли? За да си купя букетче, което мирише като цветята в градината на баба, което е красиво и отгледано с любов и надежда. Дори не беше нужно да я заговарям, тя сама сподели болката си, която и без друго се четеше в погледа й. Болка, която сви и мен... замислих се. Аз имам скапан смартфон и съм здрава, достатъчно здрава и млада, за да работя, но един ден и аз ще ...

(За всички, които не знаят що е да се предадеш) Представете си следната ситуация: Стоите си вкъщи, след работния ден. Почивате си и се чудите какви да ги сътворите. Чудите се, защото работата ви е достатъчно приятна, не ви измаря и сега на къде да избие тази енергия? Да чета книга – не, разкрасяващи процедури… то и това е минало. В един момент решавате! Що пък да не го играя добрата домакиня днес. Първи рунд – да поизчистим. Чудесно! След 1 час бърсане и цяла фитнес програма с прахосмукачка, парцали и прочие, триумфално оглеждане на чистото помещение – пак нещо не е ок.  Нали днес сме решили да сме перфектната жена. Ей така за разнообразие, да не си забравяме пола, от прекалено вършене на мъжки работи (то родителското тяло и без това искаше момченце). Ами ДА! Сега ще готвя, се решава с високо вдигнат пръст във въздуха (сякаш пък има някой наоколо да види тая лудост и по-добре). Да бъде, да бъде… ще бъде нещо простичко от чуждестранна кухня.Примерно един пилаф. Какво пък да...

-          Шефе – уволнен си! – Реплика, която на много от нас ни се е искало да изречем в определен момент, когато сме стигнали своята точка на кипене.  Всеки е минал през „пътеката” на следното : понеделник сутрин, душата спи, мислите са още разпилени, ароматът на кафе едва достига до мозъчните клетки. Вървиш замислен към вратата на офиса. Отваряш я бавно и си поглеждаш бюрото – купчина задачи. Сядаш с въздишка и започваш... Два часа и две кафета по-късно вече си хванал работния ритъм. Свършил си не малка част от работните си задължения и мислено си ръкопляскаш. Осъзнаваш, че края на месеца идва, съответно и наградата за труда ти няма да закъснее. В един момент дори си даваш сметка, че въпреки някои леки спънки, два-три дразнителя из офиса , си обичаш работата. Само-мотивираш се да работиш... НО! Уви – тази понеделнишка идилия бива прекъсната от досадното „Шефът те вика!”  Ставаш от бюрото си и се запътваш към кабинета му, с мис...

До Бъдещия Мили бъдещи , какъвто и ще да ми се паднеш... Спри да се забллуждаваш, че си в състояние да ми причиниш каквото и да било лошо... Хубавото всеки може! Казваш, крехка ми била душата - да, така е, но е вече счупена, няма повече за чупене.Твърдиш, че не искаш да ми разбиваш сърцето - и от него почтни не остана.Не искаш да ми даваш напразни надежди - че те моите отдавна си отидоха до една.Страхуваш се да не ме нараниш... Вече няма как... Жена удрял ли си? Не си! Браво! И без това те изпревариха.Лъгал ли си някого, когото твърдиш ,че много обичаш, в очите? Съжалявам... и тук пак те изпревариха.И да ме лъжеш, и да ме биеш, и да ме плашиш, че на парченца ще ме разбиеш... съжалявам... всичко вече понесох.Лъгаха ме, разочароваха ме... Ограбиха ме...Гледаш уплашено... недей! Няма да те карам да превързваш рани, да ми събираш душата, да ми бършеш сълзите... И сама мога.От теб искам единствено, видиш ли зрънце на обич и лъч на човещина в очите ми, да не ги погубваш, защото...

 Не можеш непрекъснато да живееш в миналото и да преследваш призраци. Все някога трябва да се освободиш от товара на това, което ти се е случило или  е можело да бъде. Докато позволяваш на страха да те блокира, няма как да знаеш какво ти е приготвило бъдещето. Не винаги да скочих в дълбокото, означава, че непременно ще се удавиш. Понякога се научаваш да плуваш. В този момент осъзнаваш, че рискът си е заслужавал.  Петър Дънов не случайно е казал:  "В бъдещето при вас ще остане, само това което сте обичали и което ви е обичало. Всичко, което се е въртяло около вас без любов, ще си отиде, както течащата вода си отива."    Така ще си отидат хората, които ни изсмукват като енергийни вампири, така и сам ще решиш да приключиш с работата, която вече не ти носи удовлетворение.  Противно на всички убеждения за позитивното мислене - по-добре да дори да спреш да мислиш за момент, да нямаш нагласи и очаквания. Всеки носи една енергия, един заряд в себе...

Приятелството съществува, откакто съществуват хората. Приятелите са като второ семейство, което човек вече сам избира, пази го и се старае да го съхрани. Не винаги сме наясно как да оценим думата приятел, във времената, в които живеем, е трудно да кажем, че имаме истински приятели. Все пак - намерил ли си такива, то ти си най-щастливият човек на света.  Приятелството лесно се руши, но трудно се гради, ако човек вече е изградил едно такова, то той спокойно може да споделя радости и мъки, гордости и разочарования, да очаква разбиране и подкрепа от приятелите си. За това всеки има нужда от тях.  Не разбирам хората, които казват "Колко ми е самотно, аз нямам приятели, никой не ме разбира." Едва ли е така, всеки може да има своите спътници в щуротията наречена живот - стига просто да опита да каже "Здрасти, как си? Как мина денят ти?", да се усмихне, да се опита да разбере човека срещу себе си. Светът е пълен с хора, които са като атомите, при вярна формула се получ...

Какво е огледалото? Вещ, предмет - висящ на стената или скрит в дамската чанта? Врата към други измерения, към паралелна вселена, където образът ни, отразен в него, води обратен на нашия живот. Бих казала, че огледалото си е просто предмет, в който се оглеждаме, но не какъв да е!  Затова и изразът "огледалото..." ще довърша по следния начин: "Огледалото - ако можеше да говори." То би ни разкрило много от нашия живот, дори и неща, които не сме забелязали, взирайки се или минавайки покрай него, когато е "улавяло" образа ни за момент. Показва не само образа ни в момента, когато стоим пред него, но и как времето се отразява върху нас. "Заговори" ли едно огледало, може да разкаже много. Може да бъде чудесен събеседник на една (не)самотна душа. Както е казал Далчев:  "Понякога аз се оглеждам в огледалото,  за да не бъда винаги самотен." Да си представим, че образът отсреща, който изглежда като нас, но всъщност не е, се раздвижи и н...

По-добре да се нямаме и да се страдаме, отколкото всеки път да се разрушаваме, когато върховете на пръстите ни се докоснат. Тихият плач за нечия липсва, е по-добре от шумните викове на крясъци от разочарование. Можеш да дадеш на някого повече любов с отсъствието си, пред бездействието на присъствието си. Освободи тялото му от своето и може би тогава душите ви ще заживеят в хармония и мир една с друга. Някой (добре де знам кой, но няма да ви кажа) бе казал "любовта трае три години, но аз ще ви кажа, че приятелството не умира. Пусни любовта да си отиде и остави вечността на приятелството ви. Колко души страдат, заради разделени тела, колко много хора по света споделят едни и също виждания за живота с други, с които не им е било писано да бъдат любовници. Там където има повече приятелство, има повече хармония, повече загриженост, повече споделяне... каква по-силна емоция от тази. Не е нужно ръцете ви да са вплетени една в друга, не е нужно телата ви непрекъснато да се докосват, за д...

"Какъв съм" - има значение за другите - за мен има значение - "аз ли избрах да бъда такъв" Витан Стефанов Усъвършенстването ни като личности е един дълъг и сложен процес. С течение на годините човек си изгражда начин на живот, на поведение, навици, има своите възходи и падения. Правим грешки или вземаме правилните решения. Понякога сме водени от емоцията, понякога - не, но въпросът тук е - ние ли правим избора за всичко или има някой, който ни "дърпа конците"? Някой, заради който го вършим, защото е от значение за него!   В различни ситуации човек може да има много образи и да прецени как да действа. Държим се различно с хората около нас, правим се на какви ли не, за да им се харесаме, дори това да нарушава принципите ни, защото за тях е по-важно какви сме, но въпросът е , ние ли избираме да бъдем такива?...  Нека разгледаме двете поотделно. Да започнем с въпроса за другите. За тях е важно какъв съм, но какво точно се има предвид с това. Можем д...

 Имануел Кант е най-автентичната фигура сред немските философи и на небосклона на класическото философско и етническо мислене. Той разглежда  свободата като свойство на волята. Свободата на волята може да бъде автономия, т.е. да бъде закон за самата себе си.  Кант ясно е обяснил разликата между човека и животното. Тя се крие в това, че човек може да контролира собствените си желания и мисли, чрез силата на разума. Човекът е природно, но и разумно същество. Подлежи на контрол, единствено, ако позволи да му се наложи такъв.Сами определяме кой и до каква степен може да ни контролира. Всеки е свободен да избира, да избере дали да спазва законите или да им се противопостави.  Нека обаче обърнем внимание и на самите закони. Едно е да спазваш общо - приетите, обществени и морални. Докато спазваме императивните закони, ние се подчиняваме на морала, но това не означава, че не можем и да бъдем свободни.  Свободата е състояние на духа. Свободата се крие във волята, в ра...

Животът е море от изкушения. Желанието за докосване до непознатото винаги ще поражда изкушение. Животът ни поднася най-различни изненади, на които не можем да устоим само със силна воля. Силата на недостижимото е в неговата потайност и неизвестност, а цената му е много скъпа.  Често хората се поддават желанието да притежават или опитат забраненото. За най-стар пример можем да вземем случилото се в райската градина с Ева и ябълката. Изкушена от забраненото, тя поема риск, с който "спечелва" изгонването от Рая. Някои казват - отдай се на изкушението, за да преодолееш желанието по него, но трябва да се замислил можем ли да платим цената му. Можем ли да пренебрегнем ценностите си, заради това, което желаем. Дали съвестта ни би го позволила е много важно. Струва ли си мъчението на душата и потъпкването на личните ни ценности заради едно глупаво желание.  Да се фокусираме върху моралните ценности - те са два вида - тези, които ни налага обществото и личните, които сами се изгради...