Едно ми е...

Представете си го – вятър в очите, листа в косите и малко прах! Точно обратното на – слънце в очите, морски бриз и малко пясък.

Събуждам се от слънчеви лъчи, в стаята е топло и уютно, Ставам. Правя си кафе и поглеждам през прозореца. Красота!  Всичко е шарено, пъстро, жълто, кафяво и в листа. Сякаш някой е разпънал килимче по тротоари и улици. Само дето е топло… от климатика. Обаче това слънце така пече, чак създава илюзията , че можеш на плаж да отидеш. Знам, че лятото си отиде още преди  няколко месеца. Определено няма да е забавно да се пусна по бански. За това пък сега му е времето за дълги разходки в любимата топла блуза, удобни маратонки и топла напитка, а не да не мога да си поема дъх от задуха във въздуха. Ооо, не ме разбирайте погрешно – обичам лятото, но си има един особен чар в съвсееем лекото пощипване на хладинка по бузата, докато бягаш и скачаш из листата или замеряш с тях хората покрай теб. То си е забава за всички възрасти. Още по-топло ми става на душата като видя деца, които скачат в  насъбрана купчина листа. Напомнят ми за моето детство, когато събирахме всички листа покрай блока и за ужас на родителите ни, скачахме из тях и се прибирахме целите… Как се изразяваше майка ми? А, да – мусави! Понякога с леки синки от замерянето с кестени или омазани с лепило, което сме използвали, за да залепим някое и друго листо върху лист хартия, че то си е изкуство!

Вярно – стъмва се по-рано, но пък с падането на здрача се разнася аромат на печени чушки и варена тиква – аз го наричам аромат на дом и любов. Да не забравяме чашите с червено вино, топлите чорапи и дългите разговори до печката на дърва или пред камината.

Едно ми е есенно. Домошарско и топло на душата. Пожелавам го и на вас.

Д.

05.11.2016г.