Няма лоши хора, има необичани деца

 Заглавито ми е вдъхновение от един български сериал, но няма да размишлявам сега над българското кино.

По-скоро си мисля за хората, които се държат грубо понякога с нас, били те и приятели, които сякаш не осъзнават, че с шегите и поведението си нараняват и отблъсват. Същото важи и за половинките, за грубата продавачка в магазина, на която светът й е крив. Важи за арогантните хора, които срещаме навсякъде, важи дори и за нас самите. Всеки от нас е бил дете и в детството и юношеството си се е сблъсквал с хубавото и лошото на живота. За съжаление някои деца са били гледани в домове без родители, други са имали любящо семейство, трети просто семейство, но не до там любящо. Покрив над главата и храна на масата, не винаги означава любов. Двама родители и чисти дрехи, не винаги е равно на обичано дете. Колкото и да е тъжно в някои къщи няма уют, няма приказка за лека нощ или дори поне едно браво за това, че си донесъл четворка по математика, а не двойка. Има изискващи студени родители, които ще те нахокат защо нямаш щестица като еди кой си твой съученик. Има родители, които сякаш не са били готови да бъдат такива и самите те са били необичани деца. Съответно едно егоистично и студено отношение, хлапашко държание, когато ти самият трябва да гледаш дете, грубост в общуването и пренебрегването на хора и мнения - отглежда такова дете и става такъв възрастен. Как искате някой да е мил и добър с вас, след като явно с този човек не са се държали така. Няма как човек израстнал с егоистичен пример да не се превърне в егоцентрик и винаги да поставя само себе си и собствените си нужди, пред тези на околните. Често такива деца превърнали се във възрастни с един куп скрити и стаени комплекси и неизживяни щастливи, детски моменти, се държат грубо с околните. Шегите им звучат повече като нападки и обиди, карат ви да се чувствате неловко в компанията им, не са най-добрите приятели на света. Ще ви карат да се чувствате използвани и сякаш ви нямат уважението. Абе ще си  кажете лош човек.

Това не означава, че са лоши хора, просто не знаят как да обичат, защото не са изпитали такава обич и подкрепа. Няма лоши хора - има необичани деца.

Та нали всичко тръгва от детството. Няма какво да си кривим душите, дори като възрастни много от вас все още си таят непреглътнати обиди от детски и пубертетски години. Ще излъжете себе си, ако кажете, че нито веднъж минавайки покрай старото училище не ви е свил стомахът припомняйки си някоя подигравка от съученик или мъмрене от родителите ви за някоя беля, която сте направили тогава. Понякога наранените деца стават нараняващи възрастни. Просто някой много незрял защитен механизъм се включва и иска години работа по себе си, за да бъде изключен. 

Навярно много хора ще припознаят себе си тук в лицето на тези, които нагрубяват другите, някои ще се разпознаят като детето на обичащи родители и ще се чудят що за човек трябва да си, че да обиждаш и нападаш. Трети ще си кажат, че написаното е пълна глупост и няма да го отразят. Няма лошо - хора всякакви и всеки с правото си на мнение.

Не ме разбирайте погрешно - човек не знае кога в живота му ще се появи някой, който ще му даде всичката топлота, всичките прегръдки и всичката подкрепа, от които има нужда и ще му покаже що е обич. С малко любов хората стават по-добри към себе си и към околните.

Хората не се раждат добри или лоши, животът и обкръжаващата ни среда ни дават наклон в някаква посока. Обаче в края на деня ние избираме какви да сме и как да променим себе си. Човек винаги има избор и от него зависи как иска да го виждат другите и как ще превъзпита детето в себе си. Независимо какво детство сте имали - позволете си себеуважение, прошка и обич в сърцето и душата.

Д.

04.12.2020 г.