Свободата според Кант (и според две сестри)
Имануел Кант е най-автентичната фигура сред немските философи и на небосклона на класическото философско и етническо мислене. Той разглежда свободата като свойство на волята. Свободата на волята може да бъде автономия, т.е. да бъде закон за самата себе си.
Кант ясно е обяснил разликата между човека и животното. Тя се крие в това, че човек може да контролира собствените си желания и мисли, чрез силата на разума. Човекът е природно, но и разумно същество. Подлежи на контрол, единствено, ако позволи да му се наложи такъв.Сами определяме кой и до каква степен може да ни контролира. Всеки е свободен да избира, да избере дали да спазва законите или да им се противопостави.
Нека обаче обърнем внимание и на самите закони. Едно е да спазваш общо - приетите, обществени и морални. Докато спазваме императивните закони, ние се подчиняваме на морала, но това не означава, че не можем и да бъдем свободни.
Свободата е състояние на духа. Свободата се крие във волята, в разума, в това сами да определим на кого,на какво и до колко да се подчиним.
Да можеш да се изправиш срещу себе си, да можеш сам да бъдеш господар на мислите, чувствата и желанията си - това е свобода, пък ако ще и в този момент да си окован в килия.
Една от най-важните дадености - свободата. Понякога тя се изразява в правото на избор и в начина, по който всеки от нас откроява своята личност от останалите. Друг път се крие в малката ни усмивка насред сив, дъждовен ден - без чадър, без яке - цопайки в локвите.
Мислещата личност - свободна личност. Да можеш да различиш правилно от грешно, сам да се справяш с трудностите, да контролираш живота си. Колкото повече човек се развива и израства със собствени усилия, толкова по-свободен е,
Човек не е свободен като природно явление, а като естествено разумно същество. Според Кант свободата е идея на разума, а волята е нейната енергия. Волята е силата на свободата. Кант достига до заключението, че тя е способността да избираш онова, което разумът признава за необходимо и добро. Волята подчинена на закони и свободната воля е едно и също нещо (дали?!).
Според мен свободата никога не губи своя смисъл и значение. СВОБОДА! Това е толкова прекрасна дума, която може да накара всеки да се замисли дали е свободен, да взема сам решенията за себе си, да се води по собствения си разум, а не някой друг да го контролира и наставлява, в случай на положителен отговор - да се замисли оценил ли съм я тази свобода?!
Противно на всякакви правила - свободно ще завърша с един цитат:
"Човек е свободен само тогава, когато не му се налага да се подчинява на никого, освен на закона."
Емануел Кант
Д&Д. Стайкови
Някъде през декември...
Кант ясно е обяснил разликата между човека и животното. Тя се крие в това, че човек може да контролира собствените си желания и мисли, чрез силата на разума. Човекът е природно, но и разумно същество. Подлежи на контрол, единствено, ако позволи да му се наложи такъв.Сами определяме кой и до каква степен може да ни контролира. Всеки е свободен да избира, да избере дали да спазва законите или да им се противопостави.
Нека обаче обърнем внимание и на самите закони. Едно е да спазваш общо - приетите, обществени и морални. Докато спазваме императивните закони, ние се подчиняваме на морала, но това не означава, че не можем и да бъдем свободни.
Свободата е състояние на духа. Свободата се крие във волята, в разума, в това сами да определим на кого,на какво и до колко да се подчиним.
Да можеш да се изправиш срещу себе си, да можеш сам да бъдеш господар на мислите, чувствата и желанията си - това е свобода, пък ако ще и в този момент да си окован в килия.
Една от най-важните дадености - свободата. Понякога тя се изразява в правото на избор и в начина, по който всеки от нас откроява своята личност от останалите. Друг път се крие в малката ни усмивка насред сив, дъждовен ден - без чадър, без яке - цопайки в локвите.
Мислещата личност - свободна личност. Да можеш да различиш правилно от грешно, сам да се справяш с трудностите, да контролираш живота си. Колкото повече човек се развива и израства със собствени усилия, толкова по-свободен е,
Човек не е свободен като природно явление, а като естествено разумно същество. Според Кант свободата е идея на разума, а волята е нейната енергия. Волята е силата на свободата. Кант достига до заключението, че тя е способността да избираш онова, което разумът признава за необходимо и добро. Волята подчинена на закони и свободната воля е едно и също нещо (дали?!).
Според мен свободата никога не губи своя смисъл и значение. СВОБОДА! Това е толкова прекрасна дума, която може да накара всеки да се замисли дали е свободен, да взема сам решенията за себе си, да се води по собствения си разум, а не някой друг да го контролира и наставлява, в случай на положителен отговор - да се замисли оценил ли съм я тази свобода?!
Противно на всякакви правила - свободно ще завърша с един цитат:
"Човек е свободен само тогава, когато не му се налага да се подчинява на никого, освен на закона."
Емануел Кант
Д&Д. Стайкови
Някъде през декември...
Коментари
Публикуване на коментар