Аз и другите

"Какъв съм" - има значение за другите - за мен има значение - "аз ли избрах да бъда такъв"

Витан Стефанов

Усъвършенстването ни като личности е един дълъг и сложен процес. С течение на годините човек си изгражда начин на живот, на поведение, навици, има своите възходи и падения. Правим грешки или вземаме правилните решения. Понякога сме водени от емоцията, понякога - не, но въпросът тук е - ние ли правим избора за всичко или има някой, който ни "дърпа конците"? Някой, заради който го вършим, защото е от значение за него!

  В различни ситуации човек може да има много образи и да прецени как да действа. Държим се различно с хората около нас, правим се на какви ли не, за да им се харесаме, дори това да нарушава принципите ни, защото за тях е по-важно какви сме, но въпросът е , ние ли избираме да бъдем такива?...

 Нека разгледаме двете поотделно. Да започнем с въпроса за другите. За тях е важно какъв съм, но какво точно се има предвид с това. Можем да го разгледаме по няколко различни начина...

От една страна като външен вид. Има хора, за които най-важното е да си винаги добре облечен и да изглеждаш добре, дори и да си не толкова начетен и умен - това не е от значение за тях. Нали изглеждаш като "изваден от корицата на модно списание", защо да не дружат с теб.

 Вторият вид предпочитат приятелите им да притежават интелект и усет към околните, да могат да водят смислен разговор с тях, независимо как изглеждат и какъв е стилът им на обличане. Разбира се, има и средно положение или така наречената "златна среда", а именно добре облечен, трезво, зряло мислещ и умен индивид...

Но не става дума само за хората, който ни "избират". Човек сам трябва да  разбере той ли е избрал да бъде такъв - какъвто е. Да речем, че искам да изглеждам като от корица на някое лъскаво и имам интелект, възможности за по-добро бъдеще, но хората покрай мен предпочитат по-глупав от тях или по-неспособен, за да изпъкнат. Например имам талант и мога да пея. Имам възможност да участвам в конкурс, чиято голяма награда дава възможност на спечелилия да развие дарбата си, но моя приятелка не е толкова добра и не понася загубите. Трябва ли в този случай да се престоря, че не мога да пея и да погубя таланта си в името на нейното щастие? Заслужава ли си да се преструваме и да се оставим някой да ни разиграва, само и само да получим одобрението му? Не е ли равно това на лицемерие? Какво изобщо прави такъв човек в живота ни и защо още е там? По - важното - не трябва ли да поставяме собствените си интереси пред тези на останалите? Може би понякога жертвата си струва, стига да преценим добре в кой случай да я направим.

 Не мога да скрия, че ми прави впечатление въпросът - аз ли избрах да бъда такъв, а може би и какъв/каква съм? Не губя ли част от себе си всеки път, когато сдържам емоциите си и се опитвам да прикрия болката и гнева си, за да не нараня околните. Може би е крайно време да наруша тишината, в която "потъвам" и да покажа на света коя съм, да се опитам "да пропълзя по тънките косъмчета на белия заек, за да погледна големия маг право в очите". Кой е заекът ли? Него бих определила като това, което тая  в душата си, а магът съм аз т.е. да проведа един вид монолог със себе си, да разбера коя съм и какво искам и да го споделя с другите. Все пак това  е от значение за тях, трябва да знаят каква съм.

 Макар че понякога ни се налага да пренебрегнем себе си. Например, когато едно момиче се влюби в дадено момче, то проучва интересите му и започва да се държи по начин, по който да му се хареса. Дори този тип поведение да не му е присъщо. Понякога ни се налага да се държим като такива, каквито не сме, за да се приобщим към хората, както е казал Хайдегер : "Всеки е друг и никой не е самият себе си."

Трябва да слагаме маски пред хората, за да не ги отблъснем или точно обратното, да играем роли по не писан сценарии, за да се изкачим по стълбицата на живота и може би, когато стигнем до върха ще се покажем такива - каквито сме.

 Може би дори ще намерим отговора на "аз ли избрах да бъда такъв", сам ли реших да отнема свободата си или по-скоро "потопих" някой с нея.

 На въпроса за избор Сартр е отговорил така: "Изборът е възможен в определен смисъл, но това, което не е възможно е да не се избира, аз мога винаги да избирам, но трябва да знам, че ако не съм избрал, това ми предстои, аз още избирам."

Смисълът на този отговор е, че изборът не е въпрос на каприз, а на "присъда". "Осъдени" сме да избираме, без значение какво. И то през целия си живот трябва да го правим.

 Например дали да си пръснем парите в магазина за поредната ненужна вещ, или да ги дадем на някое гладно,просещо  дете, но тук вече се намесва конфликтът със съвестта ни, ала нека го оставим настрана за сега.

 Мисълта ми е, че имаме избор - да сложим маската и да дадем на другите това, което искат или не, и да не нарушаваме свободата си... Различни хора, различни решения.

 В основата на всичко стои едно, единствено нещо. Всеки един от нас си има своя собствена теория за това, което го отличава от другите, с какво е различен, т.е.  представа за неговата идентичност. Тази представа не ни се дава на готово, а е резултат от личния ни опит, от "сблъсъка" с реалностите на живота, от начина, по който другите ни възприемат.

 За съжаление теорията ни не винаги е точна. Много хора през целия си живот не са наясно със себе си, със своите желания и умения, със способностите, които имат и целите, които си поставят. Това определено не ги прави по-щастливи и по-успяващи. Ето защо е толкова важно да изследваме проблемите, свързани със себе опознаването, защото понякога човек може да забрави кой е в стремежа си да се хареса на другите.За тях не е важно какво искаме ние, дали сме избрали да бъдем това, което виждат.

 Въпреки че като се замисля, защо не съчетаем в едно нещата, които са от значение за мен и тези за другите.  Аз избирам каква да съм, отстоявам себе си и показвам истинската си същност, а те сами решават дали им харесва това, което съм. Смятам, че в такъв случай никой не губи нищо. Дори нещо повече - така не се налага да слагаме маски и примерно да се усмихваме, вместо да пуснем страданието навън и да се освободим от него, а другите да видят, че не сме безчувствени.

 Каквото и да прави човек, важно е да не погубва себе си, независимо какво е избрал. Дори и животът да ни изправи пред най-големите си изпитания, трябва да сме сигурни искаме ли нещо, или не, за да не съжаляваме после.

 Лично аз направих своя избор да бъда такава - каквато съм. Каква съм всъщност знам дълбоко в душата си, за другите съм това, което съм им показала по своя преценка, с определена цел.

 Д.