Презареди себе си

 Не можеш непрекъснато да живееш в миналото и да преследваш призраци. Все някога трябва да се освободиш от товара на това, което ти се е случило или  е можело да бъде. Докато позволяваш на страха да те блокира, няма как да знаеш какво ти е приготвило бъдещето. Не винаги да скочих в дълбокото, означава, че непременно ще се удавиш. Понякога се научаваш да плуваш. В този момент осъзнаваш, че рискът си е заслужавал. 
Петър Дънов не случайно е казал: 

"В бъдещето при вас ще остане, само това което сте обичали и което ви е обичало. Всичко, което се е въртяло около вас без любов, ще си отиде, както течащата вода си отива."

   Така ще си отидат хората, които ни изсмукват като енергийни вампири, така и сам ще решиш да приключиш с работата, която вече не ти носи удовлетворение.
 Противно на всички убеждения за позитивното мислене - по-добре да дори да спреш да мислиш за момент, да нямаш нагласи и очаквания. Всеки носи една енергия, един заряд в себе си. Дай им почивка за малко, позволи на съзнанието си да отпочине, на самия теб. Просто да си дадеш спокойствие и именно тогава нещата ще се случат.
 Без съпротива, без напрежение, без предварителен план.
  Затвори се, ако щеш в най-тъмния ъгъл на душата си, постой  там известно време... Пеперудата също стои на тъмно в своя  пашкул, започна да излиза първо през един малък процеп,  постепенно, трудно й е, но така се оформят крилата й.  Привиква към процеждащата се светлина. Постепенно, бавно,    с времето и едва когато е готова - полита!
 Така е и в живота - всичко, което искаш да ти се случи - ще!    Просто почакай момента, когато ще си наистина готов.  Презареди себе си, натрупай емоции, поживей, помечтай.  Срещни трудности, надскочи себе си, срещни се със страховете си и ги преодолей. Оформи своите крила, за да полетиш, без да падаш.
 Д.



Коментари

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

Свободата според Кант (и според две сестри)

 Имануел Кант е най-автентичната фигура сред немските философи и на небосклона на класическото философско и етническо мислене. Той разглежда  свободата като свойство на волята. Свободата на волята може да бъде автономия, т.е. да бъде закон за самата себе си.  Кант ясно е обяснил разликата между човека и животното. Тя се крие в това, че човек може да контролира собствените си желания и мисли, чрез силата на разума. Човекът е природно, но и разумно същество. Подлежи на контрол, единствено, ако позволи да му се наложи такъв.Сами определяме кой и до каква степен може да ни контролира. Всеки е свободен да избира, да избере дали да спазва законите или да им се противопостави.  Нека обаче обърнем внимание и на самите закони. Едно е да спазваш общо - приетите, обществени и морални. Докато спазваме императивните закони, ние се подчиняваме на морала, но това не означава, че не можем и да бъдем свободни.  Свободата е състояние на духа. Свободата се крие във волята, в ра...
Прочетете още

Изкушението пред моралното

Животът е море от изкушения. Желанието за докосване до непознатото винаги ще поражда изкушение. Животът ни поднася най-различни изненади, на които не можем да устоим само със силна воля. Силата на недостижимото е в неговата потайност и неизвестност, а цената му е много скъпа.  Често хората се поддават желанието да притежават или опитат забраненото. За най-стар пример можем да вземем случилото се в райската градина с Ева и ябълката. Изкушена от забраненото, тя поема риск, с който "спечелва" изгонването от Рая. Някои казват - отдай се на изкушението, за да преодолееш желанието по него, но трябва да се замислил можем ли да платим цената му. Можем ли да пренебрегнем ценностите си, заради това, което желаем. Дали съвестта ни би го позволила е много важно. Струва ли си мъчението на душата и потъпкването на личните ни ценности заради едно глупаво желание.  Да се фокусираме върху моралните ценности - те са два вида - тези, които ни налага обществото и личните, които сами се изгради...
Прочетете още

Няма лоши хора, има необичани деца

 Заглавито ми е вдъхновение от един български сериал, но няма да размишлявам сега над българското кино. По-скоро си мисля за хората, които се държат грубо понякога с нас, били те и приятели, които сякаш не осъзнават, че с шегите и поведението си нараняват и отблъсват. Същото важи и за половинките, за грубата продавачка в магазина, на която светът й е крив. Важи за арогантните хора, които срещаме навсякъде, важи дори и за нас самите. Всеки от нас е бил дете и в детството и юношеството си се е сблъсквал с хубавото и лошото на живота. За съжаление някои деца са били гледани в домове без родители, други са имали любящо семейство, трети просто семейство, но не до там любящо. Покрив над главата и храна на масата, не винаги означава любов. Двама родители и чисти дрехи, не винаги е равно на обичано дете. Колкото и да е тъжно в някои къщи няма уют, няма приказка за лека нощ или дори поне едно браво за това, че си донесъл четворка по математика, а не двойка. Има изискващи студени родители, к...
Прочетете още