Из архива...

До Бъдещия

Мили бъдещи ,

какъвто и ще да ми се паднеш... Спри да се забллуждаваш, че си в състояние да ми причиниш каквото и да било лошо... Хубавото всеки може! Казваш, крехка ми била душата - да, така е, но е вече счупена, няма повече за чупене.Твърдиш, че не искаш да ми разбиваш сърцето - и от него почтни не остана.Не искаш да ми даваш напразни надежди - че те моите отдавна си отидоха до една.Страхуваш се да не ме нараниш... Вече няма как... Жена удрял ли си? Не си! Браво! И без това те изпревариха.Лъгал ли си някого, когото твърдиш ,че много обичаш, в очите? Съжалявам... и тук пак те изпревариха.И да ме лъжеш, и да ме биеш, и да ме плашиш, че на парченца ще ме разбиеш... съжалявам... всичко вече понесох.Лъгаха ме, разочароваха ме... Ограбиха ме...Гледаш уплашено... недей! Няма да те карам да превързваш рани, да ми събираш душата, да ми бършеш сълзите... И сама мога.От теб искам единствено, видиш ли зрънце на обич и лъч на човещина в очите ми, да не ги погубваш, защото може да са последните останали. А да, по същество! Решил си да си трошиш все пак главата с моето бездушно тяло (то друго не остана май)... След като си решил да си вкараш този таралеж в гащите, ще трябва да понесеш недоверие, множество нощи, в които ще си лягаш сам и дори няма да знаеш къде съм... Дълго време ще предпочитам себе си и своята компания, пред твоята. Няма да те запозная със семейството си, нито ще искам да срещам твоето, докато не реша, че му е дошло времето. Ще се наложи да понесеш всичките ми странности и лудости. Обещавам ти едно обаче  - оцелееш ли след цялата ми душевна сбърканост, цялата бъркотия на съзнанието ми, ще бъдеш много щастлив, обичан и ценен. Почакай само още малко да ни дойде времето. Знам, че си някъде там в пространството, лапнал цигара, пиеш бърбън и си вършиш мъжките си работи. Ти си върши твоето, аз ще си върша моето. Може би дори  в момента и двамата сме  с не нашите хора, може и да сме сами, може и само единият да е сам. Няма как да знаем, няма как да знаем дори кога, къде и как ще се срещнем... НО! И двамата знаем, че ни има. Всеки от нас го има в подсъзнанието на другия. Когато те срещна, тогава ще знам. Не си прави илюзии обаче, че ще ходя с престилка и ще чуруликам покрай теб. Забрави да ти  мия чиниите и да ти събирам мръсните чорапи от пода. Можеш и сам, не си дете и аз няма да те осиновявам. Не искам тясна кухня и да се бутаме из нея. Мога и сама да си обеля картофите. Не държа да ме целуваш всеки път когато минеш покрай мен или да ми се обясняваш в любов всеки ден - прави го, ако наистина ти идва отвътре. Неща по задължение и учебник не искам. От теб ще искам уважение и благодарност в замяна на вечерята, приготвена ти и поднесена с любов. Не я ли оцениш - губиш я. Аз също обещавам да те уважавам и да не навлизам в пространството ти, ако  и ти не нарушаваш моето.Животът ни заедно няма да е романтична комедия, нито пък драма - нагледах се и се наживях на такива... Обаче с мъничко желание и усилия бихме могли да го превърнем в едно нормално ежедневие с привкус на приключение, много безсънни нощи преминали в безсмислени разговори, вино, цигарен дим и натежалите ни клепачи.Моля те, бъди странен, упорит, с крива усмивка и своя чудатост. Съвсем не държа да си перфектен и като от каталог. Имай си колкото си искаш тъмни страни и ми ги покажи всичките, аз ще ти разкажа за моите... Изкарай си кирливите ризи, тъкмо да видим дали случайно нямаме еднакви. Предупреждавам те, че съм ината, упорита и често си сменям мнението и настроенията, когато съм на кръстопът, но взема ли крайно решение - скачам с двата крака. Възможно е, често да споря с теб, дори да не съм права. Да знаеш, аз още не се познавам съвсем добре, та да знам как да те предпазя от себе си, ще ти се налага сам да се спраяш. Оставяй ме да си поспивам до по-късно, носи ми кафе в леглото и ще имам милост. Често съм крива и неадекватна, когато не се наспя. Свиквай. Не ме питай за миналото ми и не ме прекъсвай, започна ли да говоря за него. Не си изграждай мнение за мен, основано на чутото от приятелите ми и дори майка ми (все някога ще те запозная с тях). Нямам много приятелки, не се разбирам с жените, приеми факта, че предпочитам да пия с момчетата, отколкото да ходя по магазините с момичетата.  Потърся ли помощта ти за нещо, чувствай се поласкан и действай на секундата... Да... често искам нещата да стават веднага, нямам време за губене. Изгубила съм достатъчно.  Нравът ми е избухлив, имам си собствено чувство и си живея в мой си свят (добре дошъл си в него). Аз не съм принцеса и не очаквам от теб да си принц. Нито смятам, че ще е приказка и ще живеем в замък. Искам само да бъдем честни и човечни един с друг. Нищо повече...Събирам си куфарите и тръгвам по своя си път, ти тръгни по твоя, ако е писано ще се срещнем някъде по средата, а може и в края. Не мога да ти кажа. Сега се наживей и после ще ми разказваш.                                                          
  Д. Стайкова  11.05.2015г.  Бургас