Счупени хора



Наричат ни луди, ненормални, невротични, емоционално нестабилни, сбъркани и какво ли още не. Казват, че крещим, че не говорим нормално, че въобще не говорим и ни сочат  с пръст. Проблемът си бил в нас, нищо им нямало на животът и светът.

Казват, че сме озлобени, егоисти, самовлюбени, глупави... Да, ние сме всичко това и сме такива, каквито сме... но преди всичко сме счупени. Огъвали сме се като вейка в буря, изпъвали сме се като струна на китара, до пречупване, до скъсване. Нажежаваме се вътрешно и после кипим. Всички ни сочат, рядко ни разбират. Виновни сме! За всичко!
Най-вече сме виновни, че сме оставили дупката да ни погълне. Претърпели сме загуби и поражения, пред очите ни са гаснели като свещи любими хора. Всяка тяхна болка се е просмуквала във вените ни, в костите ни, в сърцето и душата като катран в чиста вода. Станали сме черни и проядени от мъката, сълзите са се превърнали в прах от отчаяние. Всяка раничка е зейвала като ров... неизлечима. Счупени сме.
Към описанието ни още спадат: празни, студени, неспособни да обичаме, мрачни, негативни, кухи като черупка на изядена мида... Разтвориш ли пукнатините ни, излизат неща – по-страшни и от кутията на Пандора.

А някога бяхме като слънце... Радвахме на всяко нашепване от вятъра, гонехме пепрудите, бяхме щастливи и силни. Мислехме си, че нищо не е в състояние да ни пречупи, но понякога при много силна буря, дори и най-здравата скала бива разсечена на две от някоя неочаквана мълния. Ние сме били скалата, която сега е на парчета и никой не се и опитва да събере. Останали сме сами, забравени, там в мрака, с викове сподавени и в сълзи удавени. Събрали сме се сами и сме кърпили раните. При всеки опит и търсене на помощ – отритване, отблъскване, в забрава и заблуда, че нищо ни няма. Излишна драма.

И така ден след ден, докато цялото зло от самотата ни придърпва към себе си. Свикваме с тишината, виждаме в тъмното и бродим в обвивка. Започваме да копаем сами ямата, в която по-късно скачаме. Никой не ни спира, ние се заравяме и търсим утеха в отчуждението.В студа намираме топлина, в мълчанието – събеседник. При всеки опит да обясним защо сме такива, каквито сме – нежелание да ни чуят, страх от признание. Наричат ни особени, жалки, луди, защото така е по-лесно, отколкото да ни разберат. Ние не сме прокажени, ние не сме зли. Просто сме счупени и ни боли. Зад гнева ни стои болка, зад отчуждението  -самота, зад мълчанието  – викове. Не желаем зло на никого, само искаме някой да види отвъд черното в очите ни. Безмълвно молим да ни сглобят, преди да сме затворили врата към човешкото у нас... изцяло.

Скитаме без цел и без посока, опустошаваме без жал, инатим се до безсилие... защитаваме се сами. Забравили сме какво е да ни обичат и приемаме всичко като нападение.
Понякога се опитваме да простим, протягаме ръце, за да прегърнем, а отсреща си мислят, че искаме да рушим. Викаме, за да ни чуят – не! Ние крещим. Позволим си да обичаме – кървим.


Ние не сме луди, ние не сме ненормални, ние не сме... Ние сме просто счупени и ни боли.
Д.
05.09.02016г.

Коментари

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

Свободата според Кант (и според две сестри)

 Имануел Кант е най-автентичната фигура сред немските философи и на небосклона на класическото философско и етническо мислене. Той разглежда  свободата като свойство на волята. Свободата на волята може да бъде автономия, т.е. да бъде закон за самата себе си.  Кант ясно е обяснил разликата между човека и животното. Тя се крие в това, че човек може да контролира собствените си желания и мисли, чрез силата на разума. Човекът е природно, но и разумно същество. Подлежи на контрол, единствено, ако позволи да му се наложи такъв.Сами определяме кой и до каква степен може да ни контролира. Всеки е свободен да избира, да избере дали да спазва законите или да им се противопостави.  Нека обаче обърнем внимание и на самите закони. Едно е да спазваш общо - приетите, обществени и морални. Докато спазваме императивните закони, ние се подчиняваме на морала, но това не означава, че не можем и да бъдем свободни.  Свободата е състояние на духа. Свободата се крие във волята, в ра...
Прочетете още

Изкушението пред моралното

Животът е море от изкушения. Желанието за докосване до непознатото винаги ще поражда изкушение. Животът ни поднася най-различни изненади, на които не можем да устоим само със силна воля. Силата на недостижимото е в неговата потайност и неизвестност, а цената му е много скъпа.  Често хората се поддават желанието да притежават или опитат забраненото. За най-стар пример можем да вземем случилото се в райската градина с Ева и ябълката. Изкушена от забраненото, тя поема риск, с който "спечелва" изгонването от Рая. Някои казват - отдай се на изкушението, за да преодолееш желанието по него, но трябва да се замислил можем ли да платим цената му. Можем ли да пренебрегнем ценностите си, заради това, което желаем. Дали съвестта ни би го позволила е много важно. Струва ли си мъчението на душата и потъпкването на личните ни ценности заради едно глупаво желание.  Да се фокусираме върху моралните ценности - те са два вида - тези, които ни налага обществото и личните, които сами се изгради...
Прочетете още

Няма лоши хора, има необичани деца

 Заглавито ми е вдъхновение от един български сериал, но няма да размишлявам сега над българското кино. По-скоро си мисля за хората, които се държат грубо понякога с нас, били те и приятели, които сякаш не осъзнават, че с шегите и поведението си нараняват и отблъсват. Същото важи и за половинките, за грубата продавачка в магазина, на която светът й е крив. Важи за арогантните хора, които срещаме навсякъде, важи дори и за нас самите. Всеки от нас е бил дете и в детството и юношеството си се е сблъсквал с хубавото и лошото на живота. За съжаление някои деца са били гледани в домове без родители, други са имали любящо семейство, трети просто семейство, но не до там любящо. Покрив над главата и храна на масата, не винаги означава любов. Двама родители и чисти дрехи, не винаги е равно на обичано дете. Колкото и да е тъжно в някои къщи няма уют, няма приказка за лека нощ или дори поне едно браво за това, че си донесъл четворка по математика, а не двойка. Има изискващи студени родители, к...
Прочетете още