Old but gold

Вървя си след работа... слушам някаква лигава музика на скапания си смартфон и съм си дала почивка на мозъка... И както си вървя я виждам. Мила баба продаваща цветя. Малки букетчета от ония - градинските, които е посадила, отгледала старателно, подбрала и откъснала. Не за себе си, не за внуците си, а за да ги продава в студа , застанала в ъгъла на тротоара, облякла вехтото си яке и загубила надежда. Надежда, че някой ще се спре и ще купи едно, две от букетчетата, които струват колкото един хляб. Хляб - нужен на нея и болния й съпруг (да, заради него мръзне там от сутринта и продава цветенцата). Откъде знам ли? Спрях. Защо спрях ли? За да си купя букетче, което мирише като цветята в градината на баба, което е красиво и отгледано с любов и надежда. Дори не беше нужно да я заговарям, тя сама сподели болката си, която и без друго се четеше в погледа й. Болка, която сви и мен... замислих се. Аз имам скапан смартфон и съм здрава, достатъчно здрава и млада, за да работя, но един ден и аз ще остарея... На старите хора в България не им е леко. Броят си стотинките от мижавата пенсия, едва си купуват лекарства и продават цветя по тротоарите, за да преживеят... Плаче ми се от мъка. За хората и цветята. Цветята, които са отгледали с любов, откъснали са с надежда, че ще бъдат продадени и ароматът им ще изпълни нечии топъл дом и ще внесат уют там. Цветята, които до седмица ще са мъртви и хвърлени в някой гнусен контейнер, където ще се разградят, червеите ще ги изядат... После тия същите червеи ще се заровят в земята. ще станат на тор и от тоя тор ще се родят нови цветя... които отново ще бъдат продавани на някой ъгъл от мила бабичка, с болка и надежда в погледа... Един ден аз или децата ми може да сме тази бабичка... всеки един от нас може да е на нейно място... Всичко е един цикъл и кръговрат, ето защо - аз спрях и си купих цветя. Цветя струващи колкото един хляб. Спрете и вие. Купете си малко душа и подарете надежда.
Д. 7.11.2014. (Бургас)

Коментари

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

Свободата според Кант (и според две сестри)

 Имануел Кант е най-автентичната фигура сред немските философи и на небосклона на класическото философско и етническо мислене. Той разглежда  свободата като свойство на волята. Свободата на волята може да бъде автономия, т.е. да бъде закон за самата себе си.  Кант ясно е обяснил разликата между човека и животното. Тя се крие в това, че човек може да контролира собствените си желания и мисли, чрез силата на разума. Човекът е природно, но и разумно същество. Подлежи на контрол, единствено, ако позволи да му се наложи такъв.Сами определяме кой и до каква степен може да ни контролира. Всеки е свободен да избира, да избере дали да спазва законите или да им се противопостави.  Нека обаче обърнем внимание и на самите закони. Едно е да спазваш общо - приетите, обществени и морални. Докато спазваме императивните закони, ние се подчиняваме на морала, но това не означава, че не можем и да бъдем свободни.  Свободата е състояние на духа. Свободата се крие във волята, в ра...
Прочетете още

Изкушението пред моралното

Животът е море от изкушения. Желанието за докосване до непознатото винаги ще поражда изкушение. Животът ни поднася най-различни изненади, на които не можем да устоим само със силна воля. Силата на недостижимото е в неговата потайност и неизвестност, а цената му е много скъпа.  Често хората се поддават желанието да притежават или опитат забраненото. За най-стар пример можем да вземем случилото се в райската градина с Ева и ябълката. Изкушена от забраненото, тя поема риск, с който "спечелва" изгонването от Рая. Някои казват - отдай се на изкушението, за да преодолееш желанието по него, но трябва да се замислил можем ли да платим цената му. Можем ли да пренебрегнем ценностите си, заради това, което желаем. Дали съвестта ни би го позволила е много важно. Струва ли си мъчението на душата и потъпкването на личните ни ценности заради едно глупаво желание.  Да се фокусираме върху моралните ценности - те са два вида - тези, които ни налага обществото и личните, които сами се изгради...
Прочетете още

Няма лоши хора, има необичани деца

 Заглавито ми е вдъхновение от един български сериал, но няма да размишлявам сега над българското кино. По-скоро си мисля за хората, които се държат грубо понякога с нас, били те и приятели, които сякаш не осъзнават, че с шегите и поведението си нараняват и отблъсват. Същото важи и за половинките, за грубата продавачка в магазина, на която светът й е крив. Важи за арогантните хора, които срещаме навсякъде, важи дори и за нас самите. Всеки от нас е бил дете и в детството и юношеството си се е сблъсквал с хубавото и лошото на живота. За съжаление някои деца са били гледани в домове без родители, други са имали любящо семейство, трети просто семейство, но не до там любящо. Покрив над главата и храна на масата, не винаги означава любов. Двама родители и чисти дрехи, не винаги е равно на обичано дете. Колкото и да е тъжно в някои къщи няма уют, няма приказка за лека нощ или дори поне едно браво за това, че си донесъл четворка по математика, а не двойка. Има изискващи студени родители, к...
Прочетете още