Приятелството

Приятелството съществува, откакто съществуват хората. Приятелите са като второ семейство, което човек вече сам избира, пази го и се старае да го съхрани. Не винаги сме наясно как да оценим думата приятел, във времената, в които живеем, е трудно да кажем, че имаме истински приятели. Все пак - намерил ли си такива, то ти си най-щастливият човек на света.
 Приятелството лесно се руши, но трудно се гради, ако човек вече е изградил едно такова, то той спокойно може да споделя радости и мъки, гордости и разочарования, да очаква разбиране и подкрепа от приятелите си. За това всеки има нужда от тях.
 Не разбирам хората, които казват "Колко ми е самотно, аз нямам приятели, никой не ме разбира." Едва ли е така, всеки може да има своите спътници в щуротията наречена живот - стига просто да опита да каже "Здрасти, как си? Как мина денят ти?", да се усмихне, да се опита да разбере човека срещу себе си. Светът е пълен с хора, които са като атомите, при вярна формула се получава интересно химично съединение. В случая - искрено приятелство. Намираш човек, с който можеш спокойно да общуваш, да споделяш и той/тя на теб. Споделяш, радваш се, плачеш, после се смеете заедно, давате си мнение - било то и отрицателно, не с цел укор , а по-скоро за добро. Както вече казах - приятелите са като второ семейство, с всички близки и далечни роднини (визирам онези ни половини, които виждаме рядко заради разстояние, но пък качествено ;) ).
 Понякога от тях взимаме пример как да се държим, изграждаме си навици подобни на техните. Те са един от факторите, които влияят на нашето израстване. Не случайно е казано, че с какъвто се събереш - такъв ставаш, за това трябва внимателно да подбираме кого пускаме в живота си.Може да сме се обкръжили с малко хора, но важното е да бъдат искрени, вместо много, но фалшиви, лицемерни и търсещи полза от нас.
Малко цитати по темата от любима песен:

Давам всичко, просто за да имам къде да отида
Давам всичко, просто за да имам някой, който да дойде с мен

Именно този някой е човекът, който би бил с нас каквото и да става, би дошъл където и да е. Само една сходна на нашата душа  и съдба, би тръгнала в нашата безпосочна безцелност, да търсим намереното заедно. Приятелството е най-чистата искрица на човешки взаимоотношения. Намериш ли онзи, който е в състояние да изтърпи всичките ти глупости и все още да иска да си пие кафето с теб - не го оставяй да си тръгне. Има бракове и връзки, които едва докарват и 10 години, а има приятелства, които продължават цял живот. Сами си направете извода.
Не отричам, че както е казал  Юрии Долд-Михайлик:

И сам войнът е войн!

НО! замислете се, че дори Крузо си направи приятел в лицето на една топка, само и само да има с кого да разговаря. Колкото и да ни се иска понякога ние никога няма да сме сами на този свят и по-добре. Винаги ще има било то и една душица, която ще иска времето и компанията ни. Не се инатете - дайте - уважение, любов, разбиране и топлота, ако искате и вие да получите същото в замяна. С хора и сред хора живеем все пак.
Д.

Коментари

Популярни публикации от този блог

Свободата според Кант (и според две сестри)

Изкушението пред моралното

Няма лоши хора, има необичани деца