Огледалото

Какво е огледалото? Вещ, предмет - висящ на стената или скрит в дамската чанта? Врата към други измерения, към паралелна вселена, където образът ни, отразен в него, води обратен на нашия живот. Бих казала, че огледалото си е просто предмет, в който се оглеждаме, но не какъв да е!
 Затова и изразът "огледалото..." ще довърша по следния начин: "Огледалото - ако можеше да говори." То би ни разкрило много от нашия живот, дори и неща, които не сме забелязали, взирайки се или минавайки покрай него, когато е "улавяло" образа ни за момент. Показва не само образа ни в момента, когато стоим пред него, но и как времето се отразява върху нас. "Заговори" ли едно огледало, може да разкаже много. Може да бъде чудесен събеседник на една (не)самотна душа. Както е казал Далчев:
 "Понякога аз се оглеждам в огледалото, 
за да не бъда винаги самотен."

Да си представим, че образът отсреща, който изглежда като нас, но всъщност не е, се раздвижи и ни проговори. Това няма да е вече точно нашето отражение, а ще бъде Огледалото, приело образа ни, за да говори по-лесно.Може да ни разкаже много, може да ни разкаже целия ни живот до момента, защото човек се оглежда в различни моменти и етапи от него.
 Малкото бебе, виждайки образа си за пръв път, все още не осъзнава, че това е то и протяга ръце, за да докосне съществото отсреща. След като порасне малко, разбрало, че това е то, се радва. Вече порасналото дете, облечено в нова дреха, подарена му от родителите, се радва и оглежда новата си придобивка. Това продължава докато човек достигне определена зрялост и не ме разбирайте погрешно, че спира да се оглежда...
Мисълта ми е, че Огледалото "хваща" всеки миг от живота ни, прекаран пред него, например на радост, когато сме си накупили нови дрехи и се оглеждаме с всяка от тях с усмивка на лице.
В моменти, приготвяйки се за разходка, среща или кафе с приятели. Случва се  и в тъгата си, да стоим с разплакани очи, вперили блуждаещ поглед, в опит да "сложим гримасата",за да ги скрием от околните. "Запаметява" образа ни дори когато "профучаваме" бесни покрай него или се спираме отново, за да се погледнем и успокоим. 
 Едно огледало, закачено на стената, крие толкова много спомени за един човешки живот, толкова много дребни детайли, който очите ни са успели или не да доловят.
 Понякога ми се иска моето да проговори, за да ми разказва ли, разказва, за отминалите дни и години, за хората, с които съм стояла и не съм, пред него, за всички забравени неща. Не, аз няма да мъча с глупави въпроси като злата вещица от приказката за Снежанка. Аз просто ще стоя и ще слушам.
 За съжаление огледалата са само вещи, стоящи мълчаливо, криейки спомени и тайни (прикрити понякога с грим) и отразяващи нашите образи. Може би, все пак някъде там, зад тях има една друга Вселена, един друг свят, по-добър от нашия. Това ще си остане един от онези загадъчни въпроси - "какво се крие зад огледалото", на които никой не е успял да отговори. За това нека се придържаме към твърдението, че огледалото е просто предмет и да оставим всичко, което предполагаме в главите си, до времето, когато може би ще получим по-различна представа.
Д.

Коментари

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

Свободата според Кант (и според две сестри)

 Имануел Кант е най-автентичната фигура сред немските философи и на небосклона на класическото философско и етническо мислене. Той разглежда  свободата като свойство на волята. Свободата на волята може да бъде автономия, т.е. да бъде закон за самата себе си.  Кант ясно е обяснил разликата между човека и животното. Тя се крие в това, че човек може да контролира собствените си желания и мисли, чрез силата на разума. Човекът е природно, но и разумно същество. Подлежи на контрол, единствено, ако позволи да му се наложи такъв.Сами определяме кой и до каква степен може да ни контролира. Всеки е свободен да избира, да избере дали да спазва законите или да им се противопостави.  Нека обаче обърнем внимание и на самите закони. Едно е да спазваш общо - приетите, обществени и морални. Докато спазваме императивните закони, ние се подчиняваме на морала, но това не означава, че не можем и да бъдем свободни.  Свободата е състояние на духа. Свободата се крие във волята, в ра...
Прочетете още

Изкушението пред моралното

Животът е море от изкушения. Желанието за докосване до непознатото винаги ще поражда изкушение. Животът ни поднася най-различни изненади, на които не можем да устоим само със силна воля. Силата на недостижимото е в неговата потайност и неизвестност, а цената му е много скъпа.  Често хората се поддават желанието да притежават или опитат забраненото. За най-стар пример можем да вземем случилото се в райската градина с Ева и ябълката. Изкушена от забраненото, тя поема риск, с който "спечелва" изгонването от Рая. Някои казват - отдай се на изкушението, за да преодолееш желанието по него, но трябва да се замислил можем ли да платим цената му. Можем ли да пренебрегнем ценностите си, заради това, което желаем. Дали съвестта ни би го позволила е много важно. Струва ли си мъчението на душата и потъпкването на личните ни ценности заради едно глупаво желание.  Да се фокусираме върху моралните ценности - те са два вида - тези, които ни налага обществото и личните, които сами се изгради...
Прочетете още

Няма лоши хора, има необичани деца

 Заглавито ми е вдъхновение от един български сериал, но няма да размишлявам сега над българското кино. По-скоро си мисля за хората, които се държат грубо понякога с нас, били те и приятели, които сякаш не осъзнават, че с шегите и поведението си нараняват и отблъсват. Същото важи и за половинките, за грубата продавачка в магазина, на която светът й е крив. Важи за арогантните хора, които срещаме навсякъде, важи дори и за нас самите. Всеки от нас е бил дете и в детството и юношеството си се е сблъсквал с хубавото и лошото на живота. За съжаление някои деца са били гледани в домове без родители, други са имали любящо семейство, трети просто семейство, но не до там любящо. Покрив над главата и храна на масата, не винаги означава любов. Двама родители и чисти дрехи, не винаги е равно на обичано дете. Колкото и да е тъжно в някои къщи няма уют, няма приказка за лека нощ или дори поне едно браво за това, че си донесъл четворка по математика, а не двойка. Има изискващи студени родители, к...
Прочетете още