Мисълта за теб
Мисълта за теб минава през сърцето ми като инфаркт – първо е рязка... болка и липса на въздух, след което следва блаженото спокойствие – сякаш някой е пуснал тройно дозата на упойката. Понякога пробягва като вятър по гол гръб и ме оставя настръхнала, с разрошени мисли. Друг път порой от сълзи се изсипва от очите ми като дъжд през октомври...
Най-ми е любимо обаче – когато ме споходи в студен неделен ден и ме стопли като юлско слънце.
Една мисъл, един спомен, един човек, а толкова много емоции и сезони... Мисълта за теб... Или свива гърлото и стомахът, или ме успокоява, сякаш пак си сплел пръсти в косата ми, а наоколо някой най-нагло е разпръснал аромата ти, сякаш не ми стигат спомените.
Престани и излез от мислите ми... или ме пусни в твоите, освен ако вече не съм там.
Най-ми е любимо обаче – когато ме споходи в студен неделен ден и ме стопли като юлско слънце.
Една мисъл, един спомен, един човек, а толкова много емоции и сезони... Мисълта за теб... Или свива гърлото и стомахът, или ме успокоява, сякаш пак си сплел пръсти в косата ми, а наоколо някой най-нагло е разпръснал аромата ти, сякаш не ми стигат спомените.
Престани и излез от мислите ми... или ме пусни в твоите, освен ако вече не съм там.
Д.
26.02.2017.
Пловдив
Пловдив
Коментари
Публикуване на коментар