Мисълта за теб

Мисълта за теб минава през сърцето ми като инфаркт – първо е рязка... болка и липса на въздух, след което следва блаженото спокойствие – сякаш някой е пуснал тройно дозата на упойката. Понякога пробягва като вятър по гол гръб и ме оставя настръхнала, с разрошени мисли. Друг път порой от сълзи се изсипва от очите ми като дъжд през октомври...
Най-ми е любимо обаче – когато ме споходи в студен неделен ден и ме стопли като юлско слънце.
Една мисъл, един спомен, един човек, а толкова много емоции и сезони... Мисълта за теб... Или свива гърлото и стомахът, или ме успокоява, сякаш пак си сплел пръсти в косата ми, а наоколо някой най-нагло е разпръснал аромата ти, сякаш не ми стигат спомените.
Престани и излез от мислите ми... или ме пусни в твоите, освен ако вече не съм там.
Д.
26.02.2017.
Пловдив

Коментари

Популярни публикации от този блог

Свободата според Кант (и според две сестри)

Изкушението пред моралното

Няма лоши хора, има необичани деца