Научи се на безвремие, че и на малко безсмислие

 

Понякога ми се иска да имаше повече безвремие… и безсмислие… ей така да няма крайни срокове, крайна дата, точен час и смисъл…

Живеем в един забързан свят, пълен със страх, болка, алчност и печал. Гоним цели, а не си задаваме въпроса – „кому е нужно?!”… По дяволите, нужно ли е?!

Роби сме на сиво ежедневие, материални прищевки, станахме повече животни от самите тях… По дяволите, нужно ли е?!

Прикриваме болки от миналото, слагаме маски, филтри на всичко, крием се зад изкуствени усмивки… По дяволите, нужно ли е?!

Зъзнем от студ, насред лято, защото душите са празни, емоциите осакатени. Грозно е!… По…

Надявам се, схвана идеята. Обаче на мен ми се задават въпроси. Едни такива неудобни, които все трябва да се пита поне веднъж с месеца. Даже веднъж в седмицата, че ако не и всеки ден.

Колко истинско време отдели за себе си, без суета и предразсъдъци? Колко време отдели за другите, без да ги съдиш и анализираш? Колко време си отдели за щастие? Кога за последно си позволи истинска почивка без таблет, телефон, лап топ и дори часовник? Колко книги си набеляза? А колко от тях прочете?

Каза ли на хората, които обичаш, че наистина ги обичаш? На себе си каза ли, че се обичаш и си достоен и добър човек? А такъв ли си наистина?

Колко време отдели да помогнеш на някого, без нищо в замяна? Колко време отдели на онези, които те обичат? Колко време си отдели да обичаш най-малките и безпомощни? Способен ли си наистина? Колко време отдели да търсиш доброто у хората? Колко време отдели да потърсиш доброто у себе си?

Време, време, време… Най- ценното нещо, най-скъпото нещо. Някои казват, че струвало пари – да вървят по дяволите и те! Времето не чака никого, времето не спира, освен за онези, научили се на безвремие.

Безвремие – толкова хубаво звучно, не ми пука истинска дума ли е. Необходима е, не отричай. Всички имаме нужда от малко безвремие, но малцина си позволяваме да го изпитаме.

Безвремието е чаша хубаво вино, безвремието е любима песен… спокойствие в душата, без стремеж към имане и притежание. Без мисли за работа, къщи, коли и скъпи дрехи (тия дето се вълнуват кой парцал колко струва и каква марка е – върнете се малко по-горе и знаете къде да отидете).

Безвремието не го интересува с какво си облечен, безвремието не обича изкуствена и външа красота. То гледа в душата, цели се право в сърцето и търси там. Търси доброта, търси човечност, търси спокойствие. Търси приключения и се взира в звездите нощем, заслушва се в песента на щурците лятото. Обича всички сезони и търси малките радости от тях.

Гледа те в очите и иска да види какво се крие зад тях. Има ли онези малки пламъчета на желание да откриваш и преоткриваш света, има ли топлота в погледа ти или само студено жалание да имаш, изпозлваш и захвърлиш. Тези неща си позволява да съди, малко строго дори, така че внимавай, когато се взре в очите ти и го пусни да се разходи из всички кътчета на душата ти. Споделяй му страховете и мечтите си, остави го да те научи на свобода. Ти не притежаваш него, то притежава теб...

Безвремието не е предмет, не е вещ – малцина могат да си го позволят, защото то не струва пари и имане. Не можеш да го опитомиш, не можеш да му заповядаш, можеш само да го приемеш и да си позволиш щастие. Отпусни я малко таз душа!

Д.

03/09/2021

Коментари

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

Свободата според Кант (и според две сестри)

 Имануел Кант е най-автентичната фигура сред немските философи и на небосклона на класическото философско и етническо мислене. Той разглежда  свободата като свойство на волята. Свободата на волята може да бъде автономия, т.е. да бъде закон за самата себе си.  Кант ясно е обяснил разликата между човека и животното. Тя се крие в това, че човек може да контролира собствените си желания и мисли, чрез силата на разума. Човекът е природно, но и разумно същество. Подлежи на контрол, единствено, ако позволи да му се наложи такъв.Сами определяме кой и до каква степен може да ни контролира. Всеки е свободен да избира, да избере дали да спазва законите или да им се противопостави.  Нека обаче обърнем внимание и на самите закони. Едно е да спазваш общо - приетите, обществени и морални. Докато спазваме императивните закони, ние се подчиняваме на морала, но това не означава, че не можем и да бъдем свободни.  Свободата е състояние на духа. Свободата се крие във волята, в ра...
Прочетете още

Изкушението пред моралното

Животът е море от изкушения. Желанието за докосване до непознатото винаги ще поражда изкушение. Животът ни поднася най-различни изненади, на които не можем да устоим само със силна воля. Силата на недостижимото е в неговата потайност и неизвестност, а цената му е много скъпа.  Често хората се поддават желанието да притежават или опитат забраненото. За най-стар пример можем да вземем случилото се в райската градина с Ева и ябълката. Изкушена от забраненото, тя поема риск, с който "спечелва" изгонването от Рая. Някои казват - отдай се на изкушението, за да преодолееш желанието по него, но трябва да се замислил можем ли да платим цената му. Можем ли да пренебрегнем ценностите си, заради това, което желаем. Дали съвестта ни би го позволила е много важно. Струва ли си мъчението на душата и потъпкването на личните ни ценности заради едно глупаво желание.  Да се фокусираме върху моралните ценности - те са два вида - тези, които ни налага обществото и личните, които сами се изгради...
Прочетете още

Няма лоши хора, има необичани деца

 Заглавито ми е вдъхновение от един български сериал, но няма да размишлявам сега над българското кино. По-скоро си мисля за хората, които се държат грубо понякога с нас, били те и приятели, които сякаш не осъзнават, че с шегите и поведението си нараняват и отблъсват. Същото важи и за половинките, за грубата продавачка в магазина, на която светът й е крив. Важи за арогантните хора, които срещаме навсякъде, важи дори и за нас самите. Всеки от нас е бил дете и в детството и юношеството си се е сблъсквал с хубавото и лошото на живота. За съжаление някои деца са били гледани в домове без родители, други са имали любящо семейство, трети просто семейство, но не до там любящо. Покрив над главата и храна на масата, не винаги означава любов. Двама родители и чисти дрехи, не винаги е равно на обичано дете. Колкото и да е тъжно в някои къщи няма уют, няма приказка за лека нощ или дори поне едно браво за това, че си донесъл четворка по математика, а не двойка. Има изискващи студени родители, к...
Прочетете още