Да си сам не е престъпление!

Самотата, казват е присъда. Самотата, казват е личен ад! Да си сам било ужасно и боли. Защо? Искате ли да не се съгласим – аз да! Да си сам не е престъпление! 

Ужасно ли е наистина да си сам, или ни боли повече от думите на онези, които са с някого и ни съдят, защото сме направили своя личен избор, на този етап от живота си, да принадлежим само на себе си? До кога ще позволяваме на хора, които не разбират странността на самотника, да му насаждат и чувство за вина, че си няма половинка? Кой каза, че си няма всъщност? Всеки си има някого, който е достатъчно луд, за да понесе странностите на другия, просто животът още не е насрочил дата за срещата на тези две души. Рано или късно, всеки получава това, което е заслужил – именно по-странна птица от самия него, за да си летят заедно.

Днес си вървях из улиците (след една доста приятна кафе среща – 3 часа с най-добрата ми приятелка) по пътя към вкъщи. Реших да се поразходя повече из малките улички, докато се прибера и минах покрай един булчински салон... Реакцията ми беше – „Боже, какви грозни булчински рокли има напоследък! Добре, че няма да се омъжвам скоро!”
Позволих си и да не бързам да се прибира, защото съм сама и не зависима, нямам нужда, нито някой ме задължава да давам обяснения къде съм била цял ден, защо ме е нямало 3 часа и не съм си вдигала телефона, защо не се обаждам... Говорете ми после колко е тъжно да си сам! А не е ли тъжно, да не можеш едно кафе да изпиеш когато си поискаш и да те няма цял ден, без да ти се сърдят после?

Другият прекрасен момент на това да си необвързан е, че можеш да си  планираш отпуската както си искаш и да ходиш на места, където ти се ходи и ти харесват, без да се съобразяваш с нечии страхове от пътувания на дълги разстояния, това къде не му харесвали хората и т.н. и т.н. Да пътуваш всеки път, когато имаш свободно време и искаш да заминем  на някъде, ей така без повод!

Буда е казал: „Не вървете след никого, вървете само след себе си!” и е много прав! Това е единственият сигурен начин да се научите на... ами на всичко в живота! Няма спор, че той е най-добрият учител. Спомнете си и приказката за Неволята... спомнете си всички моменти, в които е нямало човек до вас и сте се справили прекрасно с изпитанията, на които ви е подлагал живота и гордостта, която изпитвахте от себе си!

Ще завърша с една добре позната (направо и станала клише) фраза, за това как не е важна крайната цел, а самото пътуване. Не свъсвайте вежди, защото дори тези, които не си признават, знаят колко е приятно да научаваш всеки ден за себе по нещо ново. Много е приятно и да се събудиш сам и да разполагаш с цялото време на света, за да откриваш, нови и нови неща, места, хора и да достигаш до лимита, собствения си лимит на собствените си възможности!

Д.


27.09.2015г.

Коментари

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

Свободата според Кант (и според две сестри)

 Имануел Кант е най-автентичната фигура сред немските философи и на небосклона на класическото философско и етническо мислене. Той разглежда  свободата като свойство на волята. Свободата на волята може да бъде автономия, т.е. да бъде закон за самата себе си.  Кант ясно е обяснил разликата между човека и животното. Тя се крие в това, че човек може да контролира собствените си желания и мисли, чрез силата на разума. Човекът е природно, но и разумно същество. Подлежи на контрол, единствено, ако позволи да му се наложи такъв.Сами определяме кой и до каква степен може да ни контролира. Всеки е свободен да избира, да избере дали да спазва законите или да им се противопостави.  Нека обаче обърнем внимание и на самите закони. Едно е да спазваш общо - приетите, обществени и морални. Докато спазваме императивните закони, ние се подчиняваме на морала, но това не означава, че не можем и да бъдем свободни.  Свободата е състояние на духа. Свободата се крие във волята, в ра...
Прочетете още

Изкушението пред моралното

Животът е море от изкушения. Желанието за докосване до непознатото винаги ще поражда изкушение. Животът ни поднася най-различни изненади, на които не можем да устоим само със силна воля. Силата на недостижимото е в неговата потайност и неизвестност, а цената му е много скъпа.  Често хората се поддават желанието да притежават или опитат забраненото. За най-стар пример можем да вземем случилото се в райската градина с Ева и ябълката. Изкушена от забраненото, тя поема риск, с който "спечелва" изгонването от Рая. Някои казват - отдай се на изкушението, за да преодолееш желанието по него, но трябва да се замислил можем ли да платим цената му. Можем ли да пренебрегнем ценностите си, заради това, което желаем. Дали съвестта ни би го позволила е много важно. Струва ли си мъчението на душата и потъпкването на личните ни ценности заради едно глупаво желание.  Да се фокусираме върху моралните ценности - те са два вида - тези, които ни налага обществото и личните, които сами се изгради...
Прочетете още

Няма лоши хора, има необичани деца

 Заглавито ми е вдъхновение от един български сериал, но няма да размишлявам сега над българското кино. По-скоро си мисля за хората, които се държат грубо понякога с нас, били те и приятели, които сякаш не осъзнават, че с шегите и поведението си нараняват и отблъсват. Същото важи и за половинките, за грубата продавачка в магазина, на която светът й е крив. Важи за арогантните хора, които срещаме навсякъде, важи дори и за нас самите. Всеки от нас е бил дете и в детството и юношеството си се е сблъсквал с хубавото и лошото на живота. За съжаление някои деца са били гледани в домове без родители, други са имали любящо семейство, трети просто семейство, но не до там любящо. Покрив над главата и храна на масата, не винаги означава любов. Двама родители и чисти дрехи, не винаги е равно на обичано дете. Колкото и да е тъжно в някои къщи няма уют, няма приказка за лека нощ или дори поне едно браво за това, че си донесъл четворка по математика, а не двойка. Има изискващи студени родители, к...
Прочетете още