Чашка кафе

„ Да пием по кафе!” – в повечето случаи в тази реплика се крие единствено искрена и чиста покана за кратък разговор и чашка кафе. Ароматно черно, тръгнало пътя си от Етиопия, предлагано под път и над път с какви ли не вкусове. Чисто, с мляко, със захар, със сметана, с различни марки... свят да му се завие на човек. За едни навик, придружен с цигара, за други необходимост рано сутрин, за да си отворят очите с аромата му и да превключат на работна фаза. 

Да погледнем обаче по-задълбочено на чашката кафе. Често пъти тя дори не присъства, а е заменена с чаша уиски, цигарен дим и дълбок разговор за живота. Понякога чашите са две, последвани от още две, защото времето и кафето не са ни стигнали да се наприказваме със събеседника си. Да не забравяме и неделното кафе, придружено с книга или разнасяно в картонена чашка из някой парк. Ооо и да отдадем почит на студентското кафе, приготвено  с любезното съдействие на инженерна мисъл (т.е. в каквото и с каквото има, например бързовар в буркан и т.н.) в 2 посреднощт и разпилените из цялата стая лекции, защото изпитът наближава и няма време за сън.

Чудя се какви ли истории биха разказали чашите за кафе, грижливо подредени на рафтчето в дома ни или тези пръснати из кафенетата на родния ни град. Колко пъти ни се е случвало да излезем уж „да пием по едно кафе с приятели” и сме се прибирали пеещи и танцуващи в 5 сутринта, а кафе дори е нямало. Да не забравяме и колко мъже и жени от Аз , са се превърнали в ние, точно благодарение на ароматната черна течност и многото срещи и разговори, които са започнали с горе посочената реплика, преминали в трескавото „какво да облека”, „дали ще ме хареса”, „за какво ще си говорим” и приключили накрая с вечери, кино и ... кафе поднесено в леглото с усмивка.

„Да пием по кафе” – толкова простичко казано, понякога в 3 следобед със съвсем невинен смисъл и ХОП! Поредната водка история от типа „и като влезнахме в кафето, то една музика, едни хора, едни коктейли, ама то е 5 часът станало, ракийно време, какви кафета”.

Подавам носните кърпички и към чашите, над които са изплакани множество сълзи от щастие, от тъга, от разбито сърце, придружени с 3 часови разговори. То си е цял ритуал това пиене на кофеиновата няма придружителка на нашите разказани и неразказани истории. Има дни, в които не ни е толкова до пиенето на топлата, черна, ароматна течност, а просто изпитваме нужда да усещаме уханието й из въздуха, докато говорим или сме съсредоточени върху ежедневните си задачи, били те важни и не толкова.

Един съвет – кафето върви добре както с мляко и захар или чисто, така и с хубава музика. Препоръчвам комбинацията кафе+музика + приятна компания = много приятни емоции.

26.09. 2015г.

Д.