За хората

Хубаво е да можем да видим и разпознаем звяра в човека и човека в звяра. Особено онези, които виждаме в огледалото сутрин. Човек трябва да се научи да живее в мир и хармония със себе си, ако иска да ги постигне и в съжителството си с околните. Колкото и да ни се иска, не можем да останем сами за дълго. Винаги се появяват къде мили хорица, с които искаме да прекарваме част от времето си,къде разни „доброжелатели”, които будят у нас инстинктите ни да бъдем бойни мишки и си измисляме цял репертоар за това как бихме ги подредили по-добре и от някой каратист. Уви, въпросните дразнители дори не подозират, че са такива,докато някой не им го каже или просто не им даде пълен игнор, та да се осъзнаят и замислят защо ги избягваме.
Не бива да позволяваме, обаче на нашите така мили и добронамерени „приятели”, да ни изкарват от равновесието и хармонията, които някои от нас градят с години.Позволявайки на някой, да наруши баланса вътре в нас с изказване, което дори не трябва да взимаме и на повърхностно ниво, може да доведе до съмнения и в качества, които притежаваме, знаем, че ги имаме и все пак. Човек като чуе, че нещо не дава резултат или не е както трябва, изпитва съмнение в цялото си битие, а не трябва да е така. Преди да вземем присърце думите казани ни от някой, е добре да си зададем въпроса „Този човек значим ли е за мен и вълнува ли ме наистина мнението му?”... Много по-лесно е така и се отърсваме от излишни анализи и главоболия, свързани с човешкото поведение. Да не говорим, че нашите „доброжелатели”често виждат  успехите и постиженията ни, за които те си намират удобни извинения да не постигнат, защото ги е страх да направят онази малка крачица,която в последствие се превръща в едно тичане по стълбичките към върха. Независимо за каква сфера на дейност става въпрос. Ето защо е важно да пазим спокойствие, да сме една идея по-уверени и да не спираме да правим това, което правим и чувстваме, че сме добри в него. Всяко разклащане на волята ни от външни, незначителни фактори, е спънка към успеха и щастие за съответните. Нека не им позволяваме това щастие за сметка на нас. „Усмихни се! Развали деня на някой темерут!” – обикаляше интернет пространството по едно време, така че нека се усмихваме и да не губим вярата в себе си! :)
Д.

24.07.2014г.

Коментари

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

Свободата според Кант (и според две сестри)

 Имануел Кант е най-автентичната фигура сред немските философи и на небосклона на класическото философско и етническо мислене. Той разглежда  свободата като свойство на волята. Свободата на волята може да бъде автономия, т.е. да бъде закон за самата себе си.  Кант ясно е обяснил разликата между човека и животното. Тя се крие в това, че човек може да контролира собствените си желания и мисли, чрез силата на разума. Човекът е природно, но и разумно същество. Подлежи на контрол, единствено, ако позволи да му се наложи такъв.Сами определяме кой и до каква степен може да ни контролира. Всеки е свободен да избира, да избере дали да спазва законите или да им се противопостави.  Нека обаче обърнем внимание и на самите закони. Едно е да спазваш общо - приетите, обществени и морални. Докато спазваме императивните закони, ние се подчиняваме на морала, но това не означава, че не можем и да бъдем свободни.  Свободата е състояние на духа. Свободата се крие във волята, в ра...
Прочетете още

Изкушението пред моралното

Животът е море от изкушения. Желанието за докосване до непознатото винаги ще поражда изкушение. Животът ни поднася най-различни изненади, на които не можем да устоим само със силна воля. Силата на недостижимото е в неговата потайност и неизвестност, а цената му е много скъпа.  Често хората се поддават желанието да притежават или опитат забраненото. За най-стар пример можем да вземем случилото се в райската градина с Ева и ябълката. Изкушена от забраненото, тя поема риск, с който "спечелва" изгонването от Рая. Някои казват - отдай се на изкушението, за да преодолееш желанието по него, но трябва да се замислил можем ли да платим цената му. Можем ли да пренебрегнем ценностите си, заради това, което желаем. Дали съвестта ни би го позволила е много важно. Струва ли си мъчението на душата и потъпкването на личните ни ценности заради едно глупаво желание.  Да се фокусираме върху моралните ценности - те са два вида - тези, които ни налага обществото и личните, които сами се изгради...
Прочетете още

Няма лоши хора, има необичани деца

 Заглавито ми е вдъхновение от един български сериал, но няма да размишлявам сега над българското кино. По-скоро си мисля за хората, които се държат грубо понякога с нас, били те и приятели, които сякаш не осъзнават, че с шегите и поведението си нараняват и отблъсват. Същото важи и за половинките, за грубата продавачка в магазина, на която светът й е крив. Важи за арогантните хора, които срещаме навсякъде, важи дори и за нас самите. Всеки от нас е бил дете и в детството и юношеството си се е сблъсквал с хубавото и лошото на живота. За съжаление някои деца са били гледани в домове без родители, други са имали любящо семейство, трети просто семейство, но не до там любящо. Покрив над главата и храна на масата, не винаги означава любов. Двама родители и чисти дрехи, не винаги е равно на обичано дете. Колкото и да е тъжно в някои къщи няма уют, няма приказка за лека нощ или дори поне едно браво за това, че си донесъл четворка по математика, а не двойка. Има изискващи студени родители, к...
Прочетете още