Страхът

„Онова , което ни спира в живота,е невидимата архитектура на страха. Той ни държи в нашите зони на удобство, а в действителност за нас там е най-опасното място. Още повече, че най-големият риск в живота е да не поемаш никакви рискове. А всеки път, когато направим нещо, от което се страхуваме, си възвръщаме силата, която страхът ни е откраднал – защото от другата страна на страха живее силата. Всеки път, когато навлезем в неудобството  на растежа и прогреса, ставаме по-свободни. Колкото повече страхове посрещнем, толкова повече сила си връщаме. По този начин ставаме по-безстрашни и по-силни и по този начин получаваме възможност да живеем живота на мечтите си.”

Робин Ширма

„Тайните писма на Монаха, който продаде своето ферари”

  

Какво е страхът?

Страх – чувството, което блокира съзнанието и развитието на личността ни. Спира вървежа й по пътя на нейната екзистенциална траектория.

Поставяме си цели, които често не осъществяваме поради страх , че няма да успеем, че не сме достатъчно добри или че ще ни се присмеят.

Страхът е причината много мечти да останат неосъществени и много думи неизказани. Страхът  е причината и за самотата на хората. Страхът е причината да не обичаме.

Треперене, потене, плахо изражение, притеснение, прехапани устни, насълзени очи, свит стомах и разтуптяно сърце – всичко това може да бъде от страх. Той може да доведе до пристъп на паника.

Понякога дори не осъзнаваме, че е част от нашия живот. Често когато нещо се обърка или не се получи както сме си го представяли, ние търсим къде е причината. Тя през цялото време е в нас и пред очите ни – страх ни е наистина да го направим. Страх ни е, че може да успеем.

Дори когато наш приятел ни каже,че не е направил нещо, защото се е отказал или загубил интерес, е много възможно страхът да го е спрял, но да не иска да си признае.

Страхът  е един от най-големите проблеми на човека.Той е страхуващо се същество. Това си личи и оказва влияние и на историите,които създава.

Трябва да обърнем внимание и на това, че страхът е насаден в нас още от детството ни. Спомнете си как от деца още ни плашат с какви ли не измислени същества, които се крият в тъмното.Заплашват ни с наказание, ако не слушаме. Ето как ние се научаваме да се страхуваме и да изпитваме угризения.

„Твърди се, че човек изпитва само две емоции: любов и страх. Парадоксално е, че някои се боят от любовта, докато страхът ги кара да се чувстват в безопасност. Много от нас разчитат на страха и смятат, че той ни пази.” (3) Мислим си, че под страх и напрежение, ще сме по-фокусирани, но това не е така. Страхът предизвиква объркване.

Той се храни с лъжи, отслабва имунната ни система, разрушава присъщото ни чувство на увереност и вътрешен комфорт. Страхът отклонява пътя ни и  ни превръща  в лесна плячка на онези, които целят да ни обсебят или да ни нападат по различни начини. Той подхранва чувството на самоненавист. Неговата крайна форма – параноята –  може да зарази всеки аспект на нашето битие, разяждайки в самата им сърцевина взаимоотношенията ни с околните и заличавайки естествената любознателност,радост и любов към живота, които са заложени във всеки от нас.

„Страхът може да  придобива различна форма. Гневът, омразата често са замаскиран страх. Когато някой човек проявява агресия и напада, дълбоко в себе си се страхува, но не си дава сметка за това. Всъщност в страха се коренят почти всички негативни емоции.” (4)

Кога и как възниква страхът?

Страхът настъпва в момента, в който спрем да вярваме в себе си и своите възможности. Може да се появи внезапно, когато нещо ни стресне. Например гръмотевица. Първоначалната уплаха може и да премине, но спомените за чувството да останат и да изпитваме страх дълго време и всеки път, когато има буря.

Страхът  и по-точно срамът, може да ни бъде натрапен от друг човек. Например още в детството, когато децата нямат задръжки и наричат нещата така, както ги виждат, изказват своето мнение без притеснение как ще бъде прието. Достатъчно е веднъж да ни се присмеят в детска възраст например,че не можем да пеем. Ние цял живот подсъзнателно или не, ще изпитваме притеснение, че не сме добри певци. Дори и да развием певческите си възможности, не е изключено да се страхуваме да ги покажем пред голяма публика.

Страх може да възникне и в любовта, чувството, което по принцип би трябвало да е по-силно и лекуващо всичко. Как да се случи това обаче, когато веднъж или повече сме били отхвърляни, наранявани, използвани и лъгани? Тези чувства се затаяват в нас и дори да срещнем най-невероятния човек в нашите очи, ние все пак сме с едно на ум и се страхуваме да се привържем по-дълбоко, да си позволим да обичаме с цялото си сърце. Тези процеси започват да отнемат повече време, защото ние едновременно искаме да дадем любов, но ни е страх и се започва една борба на чувства вътре в нас.

Когато сме обхванати от страх,обикновено не знаем как да постъпим, не разполагаме със средства и техники за неговото преодоляване. Пристъпите на паника, всякакви натрапчиви импулси, обсебености и други форми на ирационално поведение се проявяват спонтанно.Страх възниква и при емоционални връзки – тогава, когато се чувстваме уязвими или обратното, когато нещата вървят добре.

„Някои си внушават, че не заслужават да бъдат щастливи, да имат интимна връзка; боят се, че може да изгубят любовта, която са открили. Други се страхуват от болести, от смъртта или просто от това да бъдат себе си. Животът, който водим, може да ни се струва неистински и ние понасяме последиците от това по много и различни начини.Всъщност причините за огромния брой индивиди в света, развиващи зависимости от алкохол, антидепресанти и всякакви други наркотици и проявяващи склонност към само-разрушително поведение, могат да бъдат пряко отнесени към въздействието и последиците от страха.”(3)

В случай, че не искаме да сме повече подвластни на това сковаващо цялото ни развитие чувство – страхът, са ни нужни самоконтрол, да осмислим с разума си какво ни вреди и воля. Воля, за да тръгнем в друга посока и да погледнем света от различен ъгъл.

„Истината е, че страхът е малодушен тиранин: достатъчно е да се обърнем с лице към него, и той подвива опашка. И когато постигнем готовност за действие, разбираме, че онова, което някога ни е изпълвало с ужас, лесно можем да разбием на пух и прах.”(3)

Усетим ли, че чувството за неспособност ни обхваща, започнем ли да се притесняваме как ще се справим с всичко, което ни поднася животът, значи страхът се опитва да ни обсеби. Трябва да опознаем себе си и да осъзнаем, че всъщност ние сме тези, които допускаме това да се случва. Успеем ли веднъж да се отърсим от страха за нещо дребничко,то ние можем най-спокойно да си поставяме по-големи цели пред себе си.

От какво се страхуваме?

Накратко изброени нещата, от които се страхуваме са следните:

- страх от отхвърляне

- страх от провал

- страх от загуба (на близък човек,  на работа, на имущество)

- страх от взимане на решения и допускане на грешка

- страх от бъдещето

- страх от старостта

- страх от смъртта

- страх от болести и злополуки

- страх от несигурността и промяната

- страх от самотата

- страх от обвързване

- страх да сложиш край на връзка

- страх от загуба на контрол

- страх дори от успех  и произтичащите от него отговорности

- страх от измама и насилие

- страх за близките и т. н.

Според Аристотел не се страхуваме толкова от далечното, а от това, което предстои. Страхуваме се от болката и разрушението. Страхуваме се от тези, които могат да ни навредят.

Аристотел също смята, че страхът може да нараства и да буди състрадание у нас, когато нещо страшно се случва на другите. Най-много сякаш се страхуваме от нещастието, самотата и да не ни навредят по един или друг начин.

Страхуваме се от тъмното.Буквално и преносно, защото понякога то е по-скоро символ на непознатото, на недокоснатото. Когато застанем пред отворената врата на тъмна стая, дори и позната, ние се страхуваме да прекрачим прага й. Търсим светлина, защото не знаем какво се крие вътре.

Сьорен Киркегор ни представя няколко вида страх – причинен от срамежливост, породена от еротичното чувство,което води до любов и страх от бездуховността. Хората често се страхуват от любовта.

Според Киркегор се страхуваме от неизвестното по отношение на нашата съдба. Този тип страх често пъти е спирал,нашето и на много други хора, развитие. Човек лесно се плаши от нещата, които не познава и не може да контролира. Притеснява се, че няма да успее и не поема рискове, които понякога носят благополучие след себе си. Наблюдава другите,вижда как те рискуват, успяват, но продължава да не прави крачка, защото се страхува.

Друго, което поражда страх са вината и страх от доброто и злото. Случва ни се нещо хубаво, приятно, добро, но ние пак се страхуваме и търсим къде е уловката. За да се справим с това положение ни е нужна вяра – посочва Киркегор.

Още нещо, което е в състояние да ни накара да се страхуваме е срамът. Той възниква внезапно и ни кара да се изчервяваме.„И. Кант дори счита, че „уплахата при дадени хора преминава изведнъж в страх да не би да се забележи, че обиденият съзнава неспособността си да се самоотбранява.” (2)

Понякога се срамуваме, дори когато човекът породил това чувство у нас го няма.

Срам можем да изпитаме, според Рихтер, и от изобличение в провинение срещу общоприетото благоприличие и традиции, срещу наложените от обществото табута.

Ерик Ериксон разглежда връзката между срам и страх, изтъквайки  че когато човек се срамува, е „принуден постоянно да се оглежда около себе си, тъй като е обзет от едно чувство на несигурност и притеснение. Това най-вече се дължи на факта, че той е раздвояван от чувството на независимост и самоутвърждаване, от една страна, и от друга – на зависимост, съмнения и срам.” (2)

Типичен пример за това е, когато човек застане пред публика и се изправя пред дилемата – да изкаже или не своята гледна точка по даден въпрос. Притеснява се как ще реагират хората и дали ще го приемат, дали няма да се злепостави и унижи.

Страх от унижение, от пренебрегване, от презрение... Срахът от унижение се формира още в детството според много учени. Някои родители например , за да накарат  детето си да спре да плаче , му казват, че другите ще му се подиграват.

Рихтер констатира, че хората изразходват прекалено много усилия да прикриват недостатъците си. Неуспехът от това усилие, води до катастрофални последици и оставя неприятен отпечатък върху живота им. Често срамът от подигравки е причина за неуспеха им.

Толкова много норми и табута има в обществото ни, които често биват нарушавани от тези, които не се срамуват. И все пак една част цял живот стоят в сянка и страх от срам и притеснение как ще бъдат възприети.

Да не говорим, че тези, които наистина трябва да изпитват срам от себе си и поведението си, не го правят.Докато други се затварят в черупката си за най-малкото нещо. Така е устроена явно човешката психика в това отношение. Затваряме се, отчуждаваме се и ставаме все по-самотни. Може да не признаваме, но най-много ни е страх от самотата и да не останем сами. Дори онези, които твърдят, че се чувстват добре – лъжат. Тях ги е страх да си признаят, може би защото така ще проявят слабост и ще изглеждат крехки.

Дейвид Хюм смята, че афектните състояния могат да предизвикат страх. Колкото и силен да се опитва да изглежда човек пред околните, едно състояние на афект може да го покаже в най-уязвимия му вид.

Неувереността, мъката, според Хюм, според степента си на засилване, подсилват и страха. Възможно е дори в един момент да остане само чистата мъка, тъй като радостта от живота намалява.Успеем ли все пак да намалим степента на мъката и да я оставим да изчезне, ще се появи чувството за надеждност, а с него ще изчезне плахостта в душата.

Изчезнат ли тези негативни емоции– душата ни се освобождава от оковите на страха. Появяват се щастието и радостта от живота. Започваме да вярваме все по-силно в себе си и успехът сам идва с лекота.

Алфред Адлер разглежда страха като отличителна черта на душата, която ни придружава от детството чак до старини.Тази наша черта ограничава значителна степен от нашия живот. „Адлер е убеден,че от една страна, той го възпира от редица човешки контакти, от друга –разрушава неговата надежда за изграждането на един спокоен живот и от трета –му пречи да осъществи един ползотворен принос към света.” (2)

Излиза, че страхът е едва ли не като болест – засегне ли едно, повлича всичко след себе си. Човек дори започва да се страхува не само от външния свят, но и от света вътре в него. Един се страхува от обществото и го избягва, друг от това да остане сам.

Всичко това е обаче и една подготовка за индивидите, „които трябва да мислят повече за себе си, отколкото за своите другари.” (2) Страхът винаги е първата ни реакция, когато се сблъскаме с нещо ново, като например: влюбване, нова работа и раздяла  с познатото, среща с непознатото. Придружител е на всяка промяна свързана със ситуацията. На индивидите трябва да им се изясни, че страхът се показва на повърхността, при появата на нова ситуация. Той потиска у нас способността ни да допринесем за благото на света и околните, че и за нас самите.

Страхуваме се от какво ли не, но Адлер се спира и на страха от смъртта по интересен начин. Той смята, че„страхът от смъртта или страхът от болест е характерен за хора, които търсят оправдание да избегнат всякакви задължения.” (2) Тези хора се оправдават със суетата и краткостта на живота. Заниманията приживе нямат много смисъл за тях и си мислят, че истината е в отвъдното. Щом е така, защо все пак всички малко или много се страхуваме от старостта и смъртта?

Няколко пъти обърнахме внимание и на страха като зароден още в детството. Като страх от тъмното например. Тук обаче ще обърнем внимание, че децата понякога използват своите страхове като средство за манипулация на родителите си. В момента, в който родителят започне да се занимава с нещо странично от своето дете, то използва уплахата си, за да привлече отново вниманието към себе си. На това му се казва чувство за превъзходство и тук вече се вижда страх от загубата му, а не от нещо друго.

Адлер допуска, че и при възрастните „страхът се превръща в очевидна способност, да накарат някой да бъде близо до тях и да се занимават само с тях.” (2)

Изводът е, че все пак има нещо полезно в страха, добро средство за манипулация е, но не бива да прекаляваме.

Страхът е навсякъде, но ние не бива да му се поддаваме. Трябва да потърсим в себе си силата да му се противопоставим и да го превърнем в наш съюзник. Той да е подвластен на нас, а не ние на него. Както се казва „светът е голям и спасение дебне отвсякъде.”Човек не трябва да се прекланя и пречупва лесно, а да вярва. Вярата е най-силното ни оръжие, ако вярваме в себе си, то и другите ще вярват в нас.Научим ли се да обичаме и прощаваме, то ние се научаваме и как да живеем в спокойствие, мир и без страх. Трябва да сме нащрек 24 часа в денонощието, да не забравяме да си поемаме глътка въздух, преди да се изправим пред някое изпитание. Да се учим всеки ден и да ценим живота, да не го оставяме да се изплъзва в сивота. Не трябва да се плашим от самотата, а да осъзнаем, че в нея можем да преоткрием себе си. Всеки нов ден ни дава възможност за ново начало,да направим нещо, което до сега не сме, да се изправим пред някой свой страх и да го преодолеем. Преодолеем ли себе си, ще преодолеем и страховете си. Преодолеем ли страховете си, сами ще видим как невъзможното и възможното се срещат и се получава възнеможното! Трябва да спрем да мислим за нещата, които ни липсват,за нещата, които нямаме и да се радваме на тези, които притежаваме. Трябва да бъдем благодарни, че сме здрави и сити. Грандоманията не води до нищо хубаво.Оценим ли малкото, само ще дойде и голямото. Въпросът не е да получаваме, а да се научим да даваме, без да очакваме нещо в замяна. Така няма да се страхуваме и да се чудим, защо не сме получили. Колкото по-малко мислим за това, какво не можем, толкова повече ще видим какво можем и колко способности и таланти се крият в нас и само чакат техният момент да настъпи. Трябва да се радваме на живота, така и той ще започне да се радва на нас и да разкрива своите красоти.

Яжте, молете се,учете се от малките неща,  обичайте! И никое зло,никой страх  няма да са способни да ни завладеят и навредят!

Използвана литература (освен закодираната във великия ми ум):

1. Робин, Ш. -  Тайните писма на Монаха, който продаде своето ферари. Екслибрис
2. Динев, В. -  Страхът. София 2001
3. e-vestnik.bg  - Страхът – нашият истински враг.
4. sebepoznanie.com - Страхът.
5. My mind ;)