За мечтите

-     -    Защо плачeш толкова? Да не е умрял някой?
-       -  Умряха... умряха ми мечтите... всичките! Аз ги погубих! С един замах! С едно мигване!
-     -    Стига де, не може да е чак толкова зле. Все е останала някоя. Може би тези, от които си се отказала не са били истински, не си била толкова сигурна в тях. Поразмисли се.  Спомни си, за какво наистина си мечтала, обърни се към  себе си. Я се погледни до къде си стигнала! Колко много си постигнала и колко от мечтите си превърна в цели... колко от целите си постигна.
-   -      Ами... да.
-     -    Видя ли? Видя ли как спря да плачеш и се замисли, а колко още има да мечтаеш и постигаш. Вдишай! Млада си, животът е пред теб. Искаш ли да помислим заедно и да видиш, че не се отказваш от кой знае какво и едното е детските ти мечти, другото си ти – вече зряла жена.

Понякога се налага да се откажем от една мечта и да тръгнем по непознат път. В един момент може да се окаже, че без дори да осъзнаваме, сме сбъднали нечия чужда. Отказвайки се от нещо и затваряйки една врата зад себе, не знаем дали случайно няма да отворим цяла порта, която крие зад себе си много повече за нас, от малката вратичка, останала зад гърба ни.
Често мечтите ни дори си имат имена и цветове. Присъстват в сънищата ни и са причината, да не искаме да се събудим сутрин. Може би някои планове е по-добре да си останат само така в dream land. Особено когато сме им дали име и място в сърцата си, а осъзнаваме, че не са за нас.
Важно е да не спираме  да мечтаем, защото така поддържаме цветовете в сивото си ежедневие. Понякога да се пренесем в бъдещето, представяйки си как сме известни автори на статии, ни помага да отдъхнем от забързаното ежедневие в офиса, кабинета, щандчето, като цяло работното ни място.
В крайна сметка, много мечтатели се превръщат в целеустремени хора и със замах постигат успехи, изкачват върхове, изграждат кариерата на живота си и забравят страданието, по несбъднатото, не случилото се и въобще всичко, което е с „не” отпред.
За това, драги ми читателю, не се страхувай да се откажеш от нещо и да продължиш смело напред към непознати за теб места и да изследваш сам кътчетата на съзнанието си за нови идеи и цели. Не тъгувай, всяко зло за добро, както се казва.

Д.

13.08.2014

Коментари

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

Свободата според Кант (и според две сестри)

 Имануел Кант е най-автентичната фигура сред немските философи и на небосклона на класическото философско и етническо мислене. Той разглежда  свободата като свойство на волята. Свободата на волята може да бъде автономия, т.е. да бъде закон за самата себе си.  Кант ясно е обяснил разликата между човека и животното. Тя се крие в това, че човек може да контролира собствените си желания и мисли, чрез силата на разума. Човекът е природно, но и разумно същество. Подлежи на контрол, единствено, ако позволи да му се наложи такъв.Сами определяме кой и до каква степен може да ни контролира. Всеки е свободен да избира, да избере дали да спазва законите или да им се противопостави.  Нека обаче обърнем внимание и на самите закони. Едно е да спазваш общо - приетите, обществени и морални. Докато спазваме императивните закони, ние се подчиняваме на морала, но това не означава, че не можем и да бъдем свободни.  Свободата е състояние на духа. Свободата се крие във волята, в ра...
Прочетете още

Изкушението пред моралното

Животът е море от изкушения. Желанието за докосване до непознатото винаги ще поражда изкушение. Животът ни поднася най-различни изненади, на които не можем да устоим само със силна воля. Силата на недостижимото е в неговата потайност и неизвестност, а цената му е много скъпа.  Често хората се поддават желанието да притежават или опитат забраненото. За най-стар пример можем да вземем случилото се в райската градина с Ева и ябълката. Изкушена от забраненото, тя поема риск, с който "спечелва" изгонването от Рая. Някои казват - отдай се на изкушението, за да преодолееш желанието по него, но трябва да се замислил можем ли да платим цената му. Можем ли да пренебрегнем ценностите си, заради това, което желаем. Дали съвестта ни би го позволила е много важно. Струва ли си мъчението на душата и потъпкването на личните ни ценности заради едно глупаво желание.  Да се фокусираме върху моралните ценности - те са два вида - тези, които ни налага обществото и личните, които сами се изгради...
Прочетете още

Няма лоши хора, има необичани деца

 Заглавито ми е вдъхновение от един български сериал, но няма да размишлявам сега над българското кино. По-скоро си мисля за хората, които се държат грубо понякога с нас, били те и приятели, които сякаш не осъзнават, че с шегите и поведението си нараняват и отблъсват. Същото важи и за половинките, за грубата продавачка в магазина, на която светът й е крив. Важи за арогантните хора, които срещаме навсякъде, важи дори и за нас самите. Всеки от нас е бил дете и в детството и юношеството си се е сблъсквал с хубавото и лошото на живота. За съжаление някои деца са били гледани в домове без родители, други са имали любящо семейство, трети просто семейство, но не до там любящо. Покрив над главата и храна на масата, не винаги означава любов. Двама родители и чисти дрехи, не винаги е равно на обичано дете. Колкото и да е тъжно в някои къщи няма уют, няма приказка за лека нощ или дори поне едно браво за това, че си донесъл четворка по математика, а не двойка. Има изискващи студени родители, к...
Прочетете още