Нима всичко е пари?

За какво са ни многото пари, ако сънят ни е малко, усмивките криви, щастието наполовина и сме загубили част от себе си в стремежа за голямото богатство, скътано в някоя банка. Натрупано там за сметка на обеднялото ни време с хората и щастливите мигове... Затваряме се в границите на  „учи, че да си намериш добре платена работа”, след което вероятността да работим, това което сме завършили и то да ни носи щастие, е някъде там покрай истината за извънземните на Скъли и Мълдър... Да не забравяме и онова родителско тяло, което много ни обича,пожертвало е себе си, за да ни има и е решило, че трябва да изживява несбъднатите си мечти чрез нас. Абортът май ще излезе приемлив вариант, на фона на даването на живот, който да съжалява, че съществува.
Къде е смисълът, от всичко? Първо си 9 месеца в едно ограничено пространство, раждаш се и се появяват пак решетките на кошарата... годините минават, сблъскваш се с оградата на детската градина и така докато дойде прословутото висше и след него – тесният задушен офис, ама нали си в офис! Голям престиж! Пък и висшист и за какво? За да живееш в държава където хората със средно изкарват повече пари от теб и са три пъти по-щастливи и удовлетворени от работата си. Не ме разбирайте погрешно, не всичко е пари! Какво стана с онази земност, когато оценяваш и малкото, което имаш, щастлив си, че имаш свободно време, за да го прекараш с любимите си хора? Кога забравихме да се радваме на малките неща в живота?  Кога спряхме да виждаме цветовете в пълната им яркост и да се усмихваме на облаците?
Не говоря да сме безделници или нехранимайковци, а се чудя къде изчезна щастието? Може би се е скрило в някой малък, задушен офис с дипломата си, докато е преминало с мъка през прашните,пренаселени улици на големия град... Това ли е най-важното в живота? Да си висшист, забравил радостта от младостта, позагубил половината си приятели,защото някъде се е позатрило удовлетворението от живота и самотата е станала приемлив вариант. Едно време хората градяха връзки, семейства, раждаха децата си без колебание, в домовете цареше уют. Днес всеки се е вкопчил да има лъскав диван в хола, закачена диплома над него, която събира прах и да изкарва големите пари. Връзките се превърнаха от „да се обичаме” в „да си помагаме”.
Няма ги истинските усмивки, няма ги ярките цветове... „Хората” са се превърнали в бледи бродници, забързани към работата си, искащи още и още... Вече почти никой не пита искрено „как си”,всеки го интересуват само цифри. Дипломите не ни правят безсмъртни, многото пари няма да ни купят щастие, скъпият диван, няма да ни даде топлота, обич и уют.Те се създават в душата, в нея е светлото и тъмното. Душата докосва, душата разболява, душата и лекува... Моралната подкрепа е станала по-скъпа от финансовата и материалната.
Тъжно ми е , че не можем да си купим души. Тъжно ми е, че хората са забравили как да се усмихват от сърце.Тъжно ми е, че са забравили какво е да обичаш до болка и лудост. Тъжно ми е, чеса забравили как да дишат спокойно и да живеят. Тъжно ми е за цветята, децата и слънцето! Хората спряха да ги ценят. Тъжно ми е, че заради всеобщите бариери и масовата психоза, гениите останаха неразбрани, недооценени... едва ли не ги изкараха психически нестабилни. Тъжно ми е, че човекът стана по-свиреп и от животното, а животното по-човечно. Тъжно ми е... защото и аз забравих как да се усмихвам...
... просто ми е тъжно.
Д.
31.07.2014г.

Коментари

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

Свободата според Кант (и според две сестри)

 Имануел Кант е най-автентичната фигура сред немските философи и на небосклона на класическото философско и етническо мислене. Той разглежда  свободата като свойство на волята. Свободата на волята може да бъде автономия, т.е. да бъде закон за самата себе си.  Кант ясно е обяснил разликата между човека и животното. Тя се крие в това, че човек може да контролира собствените си желания и мисли, чрез силата на разума. Човекът е природно, но и разумно същество. Подлежи на контрол, единствено, ако позволи да му се наложи такъв.Сами определяме кой и до каква степен може да ни контролира. Всеки е свободен да избира, да избере дали да спазва законите или да им се противопостави.  Нека обаче обърнем внимание и на самите закони. Едно е да спазваш общо - приетите, обществени и морални. Докато спазваме императивните закони, ние се подчиняваме на морала, но това не означава, че не можем и да бъдем свободни.  Свободата е състояние на духа. Свободата се крие във волята, в ра...
Прочетете още

Изкушението пред моралното

Животът е море от изкушения. Желанието за докосване до непознатото винаги ще поражда изкушение. Животът ни поднася най-различни изненади, на които не можем да устоим само със силна воля. Силата на недостижимото е в неговата потайност и неизвестност, а цената му е много скъпа.  Често хората се поддават желанието да притежават или опитат забраненото. За най-стар пример можем да вземем случилото се в райската градина с Ева и ябълката. Изкушена от забраненото, тя поема риск, с който "спечелва" изгонването от Рая. Някои казват - отдай се на изкушението, за да преодолееш желанието по него, но трябва да се замислил можем ли да платим цената му. Можем ли да пренебрегнем ценностите си, заради това, което желаем. Дали съвестта ни би го позволила е много важно. Струва ли си мъчението на душата и потъпкването на личните ни ценности заради едно глупаво желание.  Да се фокусираме върху моралните ценности - те са два вида - тези, които ни налага обществото и личните, които сами се изгради...
Прочетете още

Няма лоши хора, има необичани деца

 Заглавито ми е вдъхновение от един български сериал, но няма да размишлявам сега над българското кино. По-скоро си мисля за хората, които се държат грубо понякога с нас, били те и приятели, които сякаш не осъзнават, че с шегите и поведението си нараняват и отблъсват. Същото важи и за половинките, за грубата продавачка в магазина, на която светът й е крив. Важи за арогантните хора, които срещаме навсякъде, важи дори и за нас самите. Всеки от нас е бил дете и в детството и юношеството си се е сблъсквал с хубавото и лошото на живота. За съжаление някои деца са били гледани в домове без родители, други са имали любящо семейство, трети просто семейство, но не до там любящо. Покрив над главата и храна на масата, не винаги означава любов. Двама родители и чисти дрехи, не винаги е равно на обичано дете. Колкото и да е тъжно в някои къщи няма уют, няма приказка за лека нощ или дори поне едно браво за това, че си донесъл четворка по математика, а не двойка. Има изискващи студени родители, к...
Прочетете още