D. by D.

Те са малки, те са жълти, те са кисели... Добре познатият ни цитрусов плод. Някои му слагат захар, други правят от него лимонада или го използват  за добавка към чая си. Само дето тук съвсем не става дума за онова полезно нам плодче. Да си поговорим малко за онези хора, които сутрин се сърдят на света, следобед на себе си. Дам – киселяци. Могат да се нарекат още и лимони (нали са кисели). На някои от киселяците, колкото и захар да им слагаш – пак са трудни за преглъщане. Добре, че може да се направи и друго с тях. Можеш да ги пообработиш малко (ако позволят „цедене”) пък току виж станали една прекрасна лимонада, от която да пиеш с кеф. Добавени към чай, понякога могат да бъдат доста приятен привкус. Преди всичко, за да разбереш лимончетата, е хубаво да се обърнеш към киселяка в себе си и да се научиш да го приемаш и обичаш, а ако можеш да го превъзпиташ – още по-добре. Често слагаме етикети на другите, намираме им черти в характера, които в повечето случаи се отнасят ...

 Мързелива делнична сутрин, алармата ти звъни час по-рано, за да станеш навреме. Не бързаш за никъде, само за безвремието. Всички трескаво мислят и препускат за работа, ти се чудиш има ли още кафе в кутията. Протягаш се лениво и спускаш бос крак върху килима... Пет минути по-късно - кафе има. Има тишина и утрин. Не ти се говори с никого. Мълчи ти се и ти се мечтае, за твоите си работи, за които никой не  е и нужно да знае. Има и такива дни, когато е делник, но ти си вкъщи и дори е приятно. Стига ти твоята компания, някоя книга и малко слънце. Хубаво е човек да подиша, да помечтае и да спре да изпълва мислите си с излишни драми и тревоги. Не ти се ходи на работа - недей! (Да! Възможно е - щом имаш желание, можеш да си го позволиш поне за малко). Писнало ти е от мръсни чинии, разхвърлени дрехи и да си правиш компания с печката - вземи си отпуска от тях. Изключи онези тънки гласчета, които пискат в главата ти: "Ама ти сега работиш ли?" ; "Какво работиш?" ; "А тъ...

Първа сигнална е лош съветник. Много хора казват – „какво има да го мислиш”. Има разбира се, всяко разумно човешко същество ще помисли за най-малката подробност (добре де, аз мисля от първата буква, до точката). Изграждането не ставало със стоене на едно място, било циклене – не съм съгласна, човек и в гората да отиде сам, може да преоткрие себе си по милиони начини – всичко е в съзнанието, в енергията, която носиш, в начина, по който ще избереш да възприемеш случващото се, което те заобикаля. В кратките пътувания, които ще избереш, за да посетиш повече от едно място. По-добре кратки пътувания и на много места, но да има къде да се завърнеш, отколкото да обикаляш като дърво без корен. Да срещнеш много хора и да задържиш само онези, с които можеш да живееш. Решил си да поживееш година – две в нов град – давай! Щом това ще те доближи повече до човека, който искаш да бъдеш. Решил си да се впуснеш във връзка, която не знаеш до къде ще стигне – докато не опиташ , няма как да разбереш що ...

1.       1.  Сутрин. Аларма. Ритник към завивката. Врата. Баня. Четка за зъби. Кафе… Някаква умисъл пробягва през главата ти. Вратата на гардероба скърца. Дрехи. Обувки… Трафик, забързан пулс, забързана крачка… Колко е часът?! Закъснявааам! Врата. Офис. Бюро. Компютър… Нерви! Събуди се! Да насилваш себе си, за да вършиш нещо, което не ти харесва, си  е чисто престъпление към теб. 2. Сутрин. Аларма. Мекотата на завивката и хладината на утрото пробягват по кожата ти, докато се протягаш мързеливо. Дочуваш как птичките пеят отвън, а Слънцето закачливо пуска своите лъчи през тънкото перде. Няколко минути по-късно си в банята, а парата разнася аромат на малини от душ гела. Докато си още по хавлия отпиваш от ароматно силно кафе и усещаш как цялата Вселена се пробужда. Размахат на крилата на птиците, росата по тревата, вятъра, който повява през листата на дърветата. Охлювчетата, който пропълзяват от черупките си. Природата се събужда, а с нея и ти. Любимата...

Музата ми изчезна. Казвам ви! Излезе в отпуска или  ме напусна, не се знае все още. Гледам белия лист, хиляди мисли пробягват през главата ми и нищо, една не мога да уловя! Преди нямах търпение да стана от сън, за дозата сутрешно кафе и тепърва пробуждащият се хаос в ума ми, за да мога после да го излея (заедно с кафето понякога) върху листа. Има едни такива сутрини, ужасни за някои, в които се събуждаш и си като на автопилот. Претупваш си кафето, защото така или иначе нещо липсва във вкуса му. Съзнанието ти е полупразно. Искаш да кажеш нещо на себе си, на света – обаче не. В главата ти е тихо и подредено. Някои наричат това сутрешно спокойствие, за мен е плашеща тишина. Тогава осъзнавам, че музата ми си е тръгнала, незнайно къде. Не съм в задълбочен спор със себе си. Нима сме си сърдити? Поглеждам непознатото лице в огледалото и го питам какво стана снощи? Скарахме ли се за нещо, сърдиш ли се? То само мълчаливо ми се усмихва с онова пламъче в погледа, което ми подсказва, че е в...

Дръпни го от зарядното, изключи го и прибери в кутия, после някъде в някой шкаф, на сигурно. Не, не става дума за онова малко средство, което всъщност ни откъсва от света, повече, отколкото си мислим (за смартфон се сети, нали?). За сърцето ти говоря. Него ... него скрий от зли очи и отровни езици. Дай му малко почивка. Ще го съсипеш горкото, ако продължаваш така. Уморено е да обича, да плаче, да се надява. Прибери го на скришно, изключи и телефона, него също го сложи в шкаф, но друг. После си обуй старите кецове, вземи само каквото ти трябва и отиди на разходка. Далечна разходка. Виждай, слушай, учи ума си, храни душата, подари здраве на тялото си. Обикаляй без сърце, ден, седмица, месец, година... годинИ. Накрая се прибери, извади го кутията, сложи го обратно в новата броня, която си му изградила и тогава му позволи да се влюби. Д. 01.03.2017г. Пловдив

Стоите си на дивана, гушнати под одеяло, с пуканки и вино... Влюбени погледи и допрени носове. Гукате си за времето, когато вън е валял проливен дъжд, които е намокрил косата и роклята ти – онази перфектната бяла рокля с големите цветя! Той – съвсем случаен младеж – с чадър! Твоето спасение, принцът ... със сивия чадър  в случая. Естествено ти е предложил и чаша топъл чай в съседното кафе, докато пороят спре. На изпращане ти дава якето си, което забравя у теб.Нямате телефонните си номера, нямате и други начини да се свържете (разбирай всичко де що предлагат социалните мрежи и т.н.).Имате си половинки обаче!  Така първата  среща и преплитането на пътищата ви приключват, до... До 3 месеца по-късно, когато ти носиш якето му, нищо, че е юлска жега и го срещаш случайно в онова същото кафето, където пихте чай за пръв път. Сега обаче е вино и разкази за изминалото време, за драматичните раздели, за как в другия виждате всичко , което търсите в една любов – луда, страстна, и...