Животът не е прашен офис
Мързелива делнична сутрин, алармата ти звъни час по-рано, за да станеш навреме. Не бързаш за никъде, само за безвремието. Всички трескаво мислят и препускат за работа, ти се чудиш има ли още кафе в кутията.
Протягаш се лениво и спускаш бос крак върху килима... Пет минути по-късно - кафе има. Има тишина и утрин. Не ти се говори с никого. Мълчи ти се и ти се мечтае, за твоите си работи, за които никой не е и нужно да знае. Има и такива дни, когато е делник, но ти си вкъщи и дори е приятно. Стига ти твоята компания, някоя книга и малко слънце. Хубаво е човек да подиша, да помечтае и да спре да изпълва мислите си с излишни драми и тревоги.
Не ти се ходи на работа - недей! (Да! Възможно е - щом имаш желание, можеш да си го позволиш поне за малко). Писнало ти е от мръсни чинии, разхвърлени дрехи и да си правиш компания с печката - вземи си отпуска от тях. Изключи онези тънки гласчета, които пискат в главата ти: "Ама ти сега работиш ли?" ; "Какво работиш?" ; "А търсиш ли си работа?" ; "Каква работа?"; "А не искаш ли да работиш това или онова?"
Те сякаш повече питат себе си, отколкото теб. Само ти си знаеш какво, защо и до кога. Запомни едно - животът не е прашен офис от 9 до 6, нито МОЛ, нито което и да е затворено помещение в интервала ранни зори от 5ч. сутринта до късно вечер. Животът си ти и твоите решения. Няма срамна работа, не е срамно и да не работиш. Срамно обаче е да оставиш малките неща и леките вдишвания да ти се изплъзнат заради "от 9 до 6", срамно е да не поработиш върху себе си, срамно е да вършиш нещо с нежелание и да говориш, когато ти се мълчи. Срам - пред теб, пред личността ти, пред онзи мрачен поглед, които срещаш в огледалото.
Поеми си въздух! Има и такива дни, в които ти се мълчи. Делнични, летни, топли, изпълнени само с тишина и аромат на кафе. Наслади им се и после обърни света.
Д.
Протягаш се лениво и спускаш бос крак върху килима... Пет минути по-късно - кафе има. Има тишина и утрин. Не ти се говори с никого. Мълчи ти се и ти се мечтае, за твоите си работи, за които никой не е и нужно да знае. Има и такива дни, когато е делник, но ти си вкъщи и дори е приятно. Стига ти твоята компания, някоя книга и малко слънце. Хубаво е човек да подиша, да помечтае и да спре да изпълва мислите си с излишни драми и тревоги.
Не ти се ходи на работа - недей! (Да! Възможно е - щом имаш желание, можеш да си го позволиш поне за малко). Писнало ти е от мръсни чинии, разхвърлени дрехи и да си правиш компания с печката - вземи си отпуска от тях. Изключи онези тънки гласчета, които пискат в главата ти: "Ама ти сега работиш ли?" ; "Какво работиш?" ; "А търсиш ли си работа?" ; "Каква работа?"; "А не искаш ли да работиш това или онова?"
Те сякаш повече питат себе си, отколкото теб. Само ти си знаеш какво, защо и до кога. Запомни едно - животът не е прашен офис от 9 до 6, нито МОЛ, нито което и да е затворено помещение в интервала ранни зори от 5ч. сутринта до късно вечер. Животът си ти и твоите решения. Няма срамна работа, не е срамно и да не работиш. Срамно обаче е да оставиш малките неща и леките вдишвания да ти се изплъзнат заради "от 9 до 6", срамно е да не поработиш върху себе си, срамно е да вършиш нещо с нежелание и да говориш, когато ти се мълчи. Срам - пред теб, пред личността ти, пред онзи мрачен поглед, които срещаш в огледалото.
Поеми си въздух! Има и такива дни, в които ти се мълчи. Делнични, летни, топли, изпълнени само с тишина и аромат на кафе. Наслади им се и после обърни света.
Д.
Коментари
Публикуване на коментар