Къде ми е музата

Музата ми изчезна. Казвам ви! Излезе в отпуска или  ме напусна, не се знае все още. Гледам белия лист, хиляди мисли пробягват през главата ми и нищо, една не мога да уловя! Преди нямах търпение да стана от сън, за дозата сутрешно кафе и тепърва пробуждащият се хаос в ума ми, за да мога после да го излея (заедно с кафето понякога) върху листа.
Има едни такива сутрини, ужасни за някои, в които се събуждаш и си като на автопилот. Претупваш си кафето, защото така или иначе нещо липсва във вкуса му. Съзнанието ти е полупразно. Искаш да кажеш нещо на себе си, на света – обаче не. В главата ти е тихо и подредено. Някои наричат това сутрешно спокойствие, за мен е плашеща тишина. Тогава осъзнавам, че музата ми си е тръгнала, незнайно къде. Не съм в задълбочен спор със себе си. Нима сме си сърдити? Поглеждам непознатото лице в огледалото и го питам какво стана снощи? Скарахме ли се за нещо, сърдиш ли се? То само мълчаливо ми се усмихва с онова пламъче в погледа, което ми подсказва, че е време да тръгна след нея. Да я търся на непознати места, да я гоня, да  мина през залутаните тихи улички на съзнанието си, защото в една от тях се е скрила. Скрила се е заедно с мисълта за всичките  ми тревоги. Въобразяват  си, че ако не  чувствам , ще започна да дишам по-спокойно, ще се кротна.
Е ,не става. Когато си свикнал да чуваш крясъци в съзнанието си, да е пълен хаос покрай теб, да усещаш прилив на адреналин, да не можеш да заспиш, защото искаш да е утре – тишината те плаши. Плаши те , защото я усещаш като примирение и приемане, че не са ти останали сили да се бориш, да търсиш, да искаш да надскочиш себе си.
Вярвам, че вътрешното ни аз, малкото гласче, което ни подшушва да направим или  не  - нещо, хармонията, която имаме със себе си, е по-велика муза от всички жени, за които са писани поеми, от всички мъже, за които са изплакани реки от сълзи. Нея не бива да губим, този глас е единственият, в който наистина си заслужава да се вслушаме.
Оплаквам се... най-вече на себе си от себе си, че се разсърди образът от огледалото и изчезна някъде из малките улички на съзнанието ми. Отивам да го търся и да му кажа, че сега не му е времето да развяваме бели флагове и да мълчим.
16.03.2017г.

Д.

Коментари

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

Свободата според Кант (и според две сестри)

 Имануел Кант е най-автентичната фигура сред немските философи и на небосклона на класическото философско и етническо мислене. Той разглежда  свободата като свойство на волята. Свободата на волята може да бъде автономия, т.е. да бъде закон за самата себе си.  Кант ясно е обяснил разликата между човека и животното. Тя се крие в това, че човек може да контролира собствените си желания и мисли, чрез силата на разума. Човекът е природно, но и разумно същество. Подлежи на контрол, единствено, ако позволи да му се наложи такъв.Сами определяме кой и до каква степен може да ни контролира. Всеки е свободен да избира, да избере дали да спазва законите или да им се противопостави.  Нека обаче обърнем внимание и на самите закони. Едно е да спазваш общо - приетите, обществени и морални. Докато спазваме императивните закони, ние се подчиняваме на морала, но това не означава, че не можем и да бъдем свободни.  Свободата е състояние на духа. Свободата се крие във волята, в ра...
Прочетете още

Изкушението пред моралното

Животът е море от изкушения. Желанието за докосване до непознатото винаги ще поражда изкушение. Животът ни поднася най-различни изненади, на които не можем да устоим само със силна воля. Силата на недостижимото е в неговата потайност и неизвестност, а цената му е много скъпа.  Често хората се поддават желанието да притежават или опитат забраненото. За най-стар пример можем да вземем случилото се в райската градина с Ева и ябълката. Изкушена от забраненото, тя поема риск, с който "спечелва" изгонването от Рая. Някои казват - отдай се на изкушението, за да преодолееш желанието по него, но трябва да се замислил можем ли да платим цената му. Можем ли да пренебрегнем ценностите си, заради това, което желаем. Дали съвестта ни би го позволила е много важно. Струва ли си мъчението на душата и потъпкването на личните ни ценности заради едно глупаво желание.  Да се фокусираме върху моралните ценности - те са два вида - тези, които ни налага обществото и личните, които сами се изгради...
Прочетете още

Няма лоши хора, има необичани деца

 Заглавито ми е вдъхновение от един български сериал, но няма да размишлявам сега над българското кино. По-скоро си мисля за хората, които се държат грубо понякога с нас, били те и приятели, които сякаш не осъзнават, че с шегите и поведението си нараняват и отблъсват. Същото важи и за половинките, за грубата продавачка в магазина, на която светът й е крив. Важи за арогантните хора, които срещаме навсякъде, важи дори и за нас самите. Всеки от нас е бил дете и в детството и юношеството си се е сблъсквал с хубавото и лошото на живота. За съжаление някои деца са били гледани в домове без родители, други са имали любящо семейство, трети просто семейство, но не до там любящо. Покрив над главата и храна на масата, не винаги означава любов. Двама родители и чисти дрехи, не винаги е равно на обичано дете. Колкото и да е тъжно в някои къщи няма уют, няма приказка за лека нощ или дори поне едно браво за това, че си донесъл четворка по математика, а не двойка. Има изискващи студени родители, к...
Прочетете още