Събуди се

1.      1. Сутрин. Аларма. Ритник към завивката. Врата. Баня. Четка за зъби. Кафе… Някаква умисъл пробягва през главата ти. Вратата на гардероба скърца. Дрехи. Обувки… Трафик, забързан пулс, забързана крачка… Колко е часът?! Закъснявааам!
Врата. Офис. Бюро. Компютър… Нерви!
Събуди се!
Да насилваш себе си, за да вършиш нещо, което не ти харесва, си  е чисто престъпление към теб.

2. Сутрин. Аларма. Мекотата на завивката и хладината на утрото пробягват по кожата ти, докато се протягаш мързеливо. Дочуваш как птичките пеят отвън, а Слънцето закачливо пуска своите лъчи през тънкото перде. Няколко минути по-късно си в банята, а парата разнася аромат на малини от душ гела. Докато си още по хавлия отпиваш от ароматно силно кафе и усещаш как цялата Вселена се пробужда. Размахат на крилата на птиците, росата по тревата, вятъра, който повява през листата на дърветата. Охлювчетата, който пропълзяват от черупките си. Природата се събужда, а с нея и ти.
Любимата тениска и дънки, най-удобните ти кецове и на работа! …
Вариант 2 - Дааа, така става, когато избираш да вършиш нещата, които обичаш, макар и несигурни, пред сигурните нерви.
До всички, които „циклят” в задушен офис, повтаряйки си- „ по-добре с ниска заплата, отколкото без” – къде е смисълът?! Кому е нужно да върши нещо, което изпива половината му енергия през деня и оставя една капчица от нея, колкото да свърши 2-3 домакински задължения у дома. Роботската работа убива. Губиш връзката със света и със самия себе си. Изгубиш ли връзката със себе си, една по една започваш да „забутваш” мечтите и целите си на заден план. Обгръщаш ги в сивотата на ежедневие, което дори не харесваш, само и само да казваш, че си на работа в понеделник сутрин, руптаейки срещу нея. И защо? От страх? От хорско мнение, че без работа е страшно? Ама сметките, здравните осигуровки, какво ще правиш цял месец? Ми после?
Е, стига! А мечтаната работа? А времето за усъвършенстване на личността ти? А книгата, която се каниш от 2 седмици да прочетеш до край? Време за тях кога? Колко интервюта отказа, от страх да не останеш без работа? Колко съботи с близките пропусна, от нежелание да комуникираш, защото ти се спи и още се ядосваш за кофти работния ден в четвъртък?
Докато позволяваш на страховете и опасенията да те водят, докато си заспал/а с отворени очи, няма как да постигнеш онова, за което мечтаеш.
Събуди се! Отпий си от кафето , вдъхни аромата му… вдъхни живота и го изживей!

Д.

02.06.2017г.

Коментари

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

Свободата според Кант (и според две сестри)

 Имануел Кант е най-автентичната фигура сред немските философи и на небосклона на класическото философско и етническо мислене. Той разглежда  свободата като свойство на волята. Свободата на волята може да бъде автономия, т.е. да бъде закон за самата себе си.  Кант ясно е обяснил разликата между човека и животното. Тя се крие в това, че човек може да контролира собствените си желания и мисли, чрез силата на разума. Човекът е природно, но и разумно същество. Подлежи на контрол, единствено, ако позволи да му се наложи такъв.Сами определяме кой и до каква степен може да ни контролира. Всеки е свободен да избира, да избере дали да спазва законите или да им се противопостави.  Нека обаче обърнем внимание и на самите закони. Едно е да спазваш общо - приетите, обществени и морални. Докато спазваме императивните закони, ние се подчиняваме на морала, но това не означава, че не можем и да бъдем свободни.  Свободата е състояние на духа. Свободата се крие във волята, в ра...
Прочетете още

Изкушението пред моралното

Животът е море от изкушения. Желанието за докосване до непознатото винаги ще поражда изкушение. Животът ни поднася най-различни изненади, на които не можем да устоим само със силна воля. Силата на недостижимото е в неговата потайност и неизвестност, а цената му е много скъпа.  Често хората се поддават желанието да притежават или опитат забраненото. За най-стар пример можем да вземем случилото се в райската градина с Ева и ябълката. Изкушена от забраненото, тя поема риск, с който "спечелва" изгонването от Рая. Някои казват - отдай се на изкушението, за да преодолееш желанието по него, но трябва да се замислил можем ли да платим цената му. Можем ли да пренебрегнем ценностите си, заради това, което желаем. Дали съвестта ни би го позволила е много важно. Струва ли си мъчението на душата и потъпкването на личните ни ценности заради едно глупаво желание.  Да се фокусираме върху моралните ценности - те са два вида - тези, които ни налага обществото и личните, които сами се изгради...
Прочетете още

Няма лоши хора, има необичани деца

 Заглавито ми е вдъхновение от един български сериал, но няма да размишлявам сега над българското кино. По-скоро си мисля за хората, които се държат грубо понякога с нас, били те и приятели, които сякаш не осъзнават, че с шегите и поведението си нараняват и отблъсват. Същото важи и за половинките, за грубата продавачка в магазина, на която светът й е крив. Важи за арогантните хора, които срещаме навсякъде, важи дори и за нас самите. Всеки от нас е бил дете и в детството и юношеството си се е сблъсквал с хубавото и лошото на живота. За съжаление някои деца са били гледани в домове без родители, други са имали любящо семейство, трети просто семейство, но не до там любящо. Покрив над главата и храна на масата, не винаги означава любов. Двама родители и чисти дрехи, не винаги е равно на обичано дете. Колкото и да е тъжно в някои къщи няма уют, няма приказка за лека нощ или дори поне едно браво за това, че си донесъл четворка по математика, а не двойка. Има изискващи студени родители, к...
Прочетете още