Подреди и разпилей

Първа сигнална е лош съветник. Много хора казват – „какво има да го мислиш”. Има разбира се, всяко разумно човешко същество ще помисли за най-малката подробност (добре де, аз мисля от първата буква, до точката).
Изграждането не ставало със стоене на едно място, било циклене – не съм съгласна, човек и в гората да отиде сам, може да преоткрие себе си по милиони начини – всичко е в съзнанието, в енергията, която носиш, в начина, по който ще избереш да възприемеш случващото се, което те заобикаля. В кратките пътувания, които ще избереш, за да посетиш повече от едно място. По-добре кратки пътувания и на много места, но да има къде да се завърнеш, отколкото да обикаляш като дърво без корен. Да срещнеш много хора и да задържиш само онези, с които можеш да живееш. Решил си да поживееш година – две в нов град – давай! Щом това ще те доближи повече до човека, който искаш да бъдеш. Решил си да се впуснеш във връзка, която не знаеш до къде ще стигне – докато не опиташ , няма как да разбереш що за човек е този отсреща и колко щастие можете да си дадете взаимно.
За мен не е клише, че „не е важна крайната цел, а пътят до нея”, защото срещаш препятствия, откриваш нови светове и вселени, всичко това е учение, което да отнесеш  у дома. Дори номадите си имат дом – светът е техният „покрив”.
 Всички имат нужда от място,  на което да се приберат, да разместят прашните книги, да почистят, да дръпнат щорите, за да направят място на слънцето. Онзи момент, в които си обикалял, обикалял, но накрая уморено отпускаш главата си на възглавницата и се взираш в любимата си точка на тавана.
Баланс – външен, вътрешен, емоционален! И никой няма право да ти казва какво можеш и не можеш, освен, ако изрично вътрешният ти глас не му е разрешил. Не смятам, че трябва да се доказваш на когото и да било, за каквото и да било. „Аз мога” – точка – тази мисъл трябва да ти мина през главата, независимо дали си на поредния кръстопът в живота, на интервю за работа, или пред края на дълга нещастна връзка. Ако не можеш, значи не си искал/а достатъчно силно и това не е твоето нещо в момента, не си стигнал/а до тази фаза от развитието си. Сложи край на терзанията за преходни неща. Нищо не е по-важно от човешкия живот, от твоя живот. Изживей го така както на теб ти харесва, дори и околните да не те разбират. Важното е ти да се разбираш със себе си. Подреди и разпилей себе си отново и отново, докато  осъзнаеш, че можеш да наредиш хаоса и да живееш по-щастливо в него, отколкото като в реклама на ипотечен кредит.
Д.

16.06.2017г.

Коментари

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

Свободата според Кант (и според две сестри)

 Имануел Кант е най-автентичната фигура сред немските философи и на небосклона на класическото философско и етническо мислене. Той разглежда  свободата като свойство на волята. Свободата на волята може да бъде автономия, т.е. да бъде закон за самата себе си.  Кант ясно е обяснил разликата между човека и животното. Тя се крие в това, че човек може да контролира собствените си желания и мисли, чрез силата на разума. Човекът е природно, но и разумно същество. Подлежи на контрол, единствено, ако позволи да му се наложи такъв.Сами определяме кой и до каква степен може да ни контролира. Всеки е свободен да избира, да избере дали да спазва законите или да им се противопостави.  Нека обаче обърнем внимание и на самите закони. Едно е да спазваш общо - приетите, обществени и морални. Докато спазваме императивните закони, ние се подчиняваме на морала, но това не означава, че не можем и да бъдем свободни.  Свободата е състояние на духа. Свободата се крие във волята, в ра...
Прочетете още

Изкушението пред моралното

Животът е море от изкушения. Желанието за докосване до непознатото винаги ще поражда изкушение. Животът ни поднася най-различни изненади, на които не можем да устоим само със силна воля. Силата на недостижимото е в неговата потайност и неизвестност, а цената му е много скъпа.  Често хората се поддават желанието да притежават или опитат забраненото. За най-стар пример можем да вземем случилото се в райската градина с Ева и ябълката. Изкушена от забраненото, тя поема риск, с който "спечелва" изгонването от Рая. Някои казват - отдай се на изкушението, за да преодолееш желанието по него, но трябва да се замислил можем ли да платим цената му. Можем ли да пренебрегнем ценностите си, заради това, което желаем. Дали съвестта ни би го позволила е много важно. Струва ли си мъчението на душата и потъпкването на личните ни ценности заради едно глупаво желание.  Да се фокусираме върху моралните ценности - те са два вида - тези, които ни налага обществото и личните, които сами се изгради...
Прочетете още

Няма лоши хора, има необичани деца

 Заглавито ми е вдъхновение от един български сериал, но няма да размишлявам сега над българското кино. По-скоро си мисля за хората, които се държат грубо понякога с нас, били те и приятели, които сякаш не осъзнават, че с шегите и поведението си нараняват и отблъсват. Същото важи и за половинките, за грубата продавачка в магазина, на която светът й е крив. Важи за арогантните хора, които срещаме навсякъде, важи дори и за нас самите. Всеки от нас е бил дете и в детството и юношеството си се е сблъсквал с хубавото и лошото на живота. За съжаление някои деца са били гледани в домове без родители, други са имали любящо семейство, трети просто семейство, но не до там любящо. Покрив над главата и храна на масата, не винаги означава любов. Двама родители и чисти дрехи, не винаги е равно на обичано дете. Колкото и да е тъжно в някои къщи няма уют, няма приказка за лека нощ или дори поне едно браво за това, че си донесъл четворка по математика, а не двойка. Има изискващи студени родители, к...
Прочетете още