Лимони



Те са малки, те са жълти, те са кисели... Добре познатият ни цитрусов плод. Някои му слагат захар, други правят от него лимонада или го използват  за добавка към чая си.
Само дето тук съвсем не става дума за онова полезно нам плодче.
Да си поговорим малко за онези хора, които сутрин се сърдят на света, следобед на себе си. Дам – киселяци. Могат да се нарекат още и лимони (нали са кисели).
На някои от киселяците, колкото и захар да им слагаш – пак са трудни за преглъщане. Добре, че може да се направи и друго с тях. Можеш да ги пообработиш малко (ако позволят „цедене”) пък току виж станали една прекрасна лимонада, от която да пиеш с кеф. Добавени към чай, понякога могат да бъдат доста приятен привкус.
Преди всичко, за да разбереш лимончетата, е хубаво да се обърнеш към киселяка в себе си и да се научиш да го приемаш и обичаш, а ако можеш да го превъзпиташ – още по-добре. Често слагаме етикети на другите, намираме им черти в характера, които в повечето случаи се отнасят и за нас самите, но не си го признаваме пред себе си. Всеки от нас има своите лимонски моменти – било то сутрин преди първото кафе или в забързан ден. Извъртаме очи, кривим физиономии, че и хапливи коментари правим. Би било доста по-приятно, ако успеем се уловим кога започваме да се вкисваме и малко да се подсладим – така общуването ще е една идея по-приятно. Така ще дадем един хубав пример на уважаемите вкиснати хорица, че светът може да се погледне и от сладката му страна.
Сами можем да се замислим за поне един човек в нашия живот, на който все нещо му е криво, все от нещо недоволства и се цупи за щяло и нещяло. Колко приятели има този човек? Колко време ние самите можем да издържим в компанията му? Не много, нали.
Със сигурност има и някое ведро, лъчезарно човече, в чиято компания губим представа за времето. Разговорите са дълги, приятни и не ни се иска да приключат. На кой не би му се искало да бъде това лъчезарно човече, я да се замислим малко кое би било по-добре за нас самите. Да мрънкаме вкиснато и да отблъскваме всички или да се усмихнем и да привлечем към нас щастието. Вторият вариант определено звучи по-примамливо. Да се превърнем в един приятно подсладен лимон.
Хубаво нещо са лимоните, помагат ти да оцениш сладките неща и да се укротиш, когато прекаляваш със захарта – това е една друга крайност – прекаленият оптимизъм, но сега не е предмет на размисли.
Д.

11. 10. 2017г.

Коментари

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

Свободата според Кант (и според две сестри)

 Имануел Кант е най-автентичната фигура сред немските философи и на небосклона на класическото философско и етническо мислене. Той разглежда  свободата като свойство на волята. Свободата на волята може да бъде автономия, т.е. да бъде закон за самата себе си.  Кант ясно е обяснил разликата между човека и животното. Тя се крие в това, че човек може да контролира собствените си желания и мисли, чрез силата на разума. Човекът е природно, но и разумно същество. Подлежи на контрол, единствено, ако позволи да му се наложи такъв.Сами определяме кой и до каква степен може да ни контролира. Всеки е свободен да избира, да избере дали да спазва законите или да им се противопостави.  Нека обаче обърнем внимание и на самите закони. Едно е да спазваш общо - приетите, обществени и морални. Докато спазваме императивните закони, ние се подчиняваме на морала, но това не означава, че не можем и да бъдем свободни.  Свободата е състояние на духа. Свободата се крие във волята, в ра...
Прочетете още

Изкушението пред моралното

Животът е море от изкушения. Желанието за докосване до непознатото винаги ще поражда изкушение. Животът ни поднася най-различни изненади, на които не можем да устоим само със силна воля. Силата на недостижимото е в неговата потайност и неизвестност, а цената му е много скъпа.  Често хората се поддават желанието да притежават или опитат забраненото. За най-стар пример можем да вземем случилото се в райската градина с Ева и ябълката. Изкушена от забраненото, тя поема риск, с който "спечелва" изгонването от Рая. Някои казват - отдай се на изкушението, за да преодолееш желанието по него, но трябва да се замислил можем ли да платим цената му. Можем ли да пренебрегнем ценностите си, заради това, което желаем. Дали съвестта ни би го позволила е много важно. Струва ли си мъчението на душата и потъпкването на личните ни ценности заради едно глупаво желание.  Да се фокусираме върху моралните ценности - те са два вида - тези, които ни налага обществото и личните, които сами се изгради...
Прочетете още

Няма лоши хора, има необичани деца

 Заглавито ми е вдъхновение от един български сериал, но няма да размишлявам сега над българското кино. По-скоро си мисля за хората, които се държат грубо понякога с нас, били те и приятели, които сякаш не осъзнават, че с шегите и поведението си нараняват и отблъсват. Същото важи и за половинките, за грубата продавачка в магазина, на която светът й е крив. Важи за арогантните хора, които срещаме навсякъде, важи дори и за нас самите. Всеки от нас е бил дете и в детството и юношеството си се е сблъсквал с хубавото и лошото на живота. За съжаление някои деца са били гледани в домове без родители, други са имали любящо семейство, трети просто семейство, но не до там любящо. Покрив над главата и храна на масата, не винаги означава любов. Двама родители и чисти дрехи, не винаги е равно на обичано дете. Колкото и да е тъжно в някои къщи няма уют, няма приказка за лека нощ или дори поне едно браво за това, че си донесъл четворка по математика, а не двойка. Има изискващи студени родители, к...
Прочетете още