Любов назаем и после какво?!

Стоите си на дивана, гушнати под одеяло, с пуканки и вино... Влюбени погледи и допрени носове. Гукате си за времето, когато вън е валял проливен дъжд, които е намокрил косата и роклята ти – онази перфектната бяла рокля с големите цветя! Той – съвсем случаен младеж – с чадър! Твоето спасение, принцът ... със сивия чадър  в случая. Естествено ти е предложил и чаша топъл чай в съседното кафе, докато пороят спре. На изпращане ти дава якето си, което забравя у теб.Нямате телефонните си номера, нямате и други начини да се свържете (разбирай всичко де що предлагат социалните мрежи и т.н.).Имате си половинки обаче!

 Така първата  среща и преплитането на пътищата ви приключват, до... До 3 месеца по-късно, когато ти носиш якето му, нищо, че е юлска жега и го срещаш случайно в онова същото кафето, където пихте чай за пръв път. Сега обаче е вино и разкази за изминалото време, за драматичните раздели, за как в другия виждате всичко , което търсите в една любов – луда, страстна, изпепеляваща! Почва се – връзка, с всичките й възходи и спадове, с малко повече любов, с малко повече драма и щастлив край , разбира се – като по филмите!

Стоите си на дивана, гушнати под одеяло , с пуканки и вино – ти и... любимата ти пижама! Филмът свърши, бутилката също!Чашата е една – филмът – романтична комедия , дала ти любов назаем и изкривени представи, оставяща те сама за пореден път, защото търсиш перфектност в отношенията, искаш да са като на хората от екрана. Не става така, драга! Осъзнай се! Те и мъжете искат някои неща като в по техните си филма за след 12 вечерта и с червена точка.

Ще срещнеш някого,някъде, ще се сетиш за всичките романтични комедии, които са ти давали изкривени представи и любов назаем, а после какво?  Няма да покрие всичките ти критерии и пак ще си сама. Спри се, почини си! Изключи го тоз проклет телевизор, смени жанра и се научи да се обичаш сама. Подишай, поживей, подивей. Постой си сама, порасни, поучи се от грешките си, наслади се на собствената си компания. Не е престъпление да си сама. По-страшно е да живееш във фалшиво щастие и изкривена реалност. Не живей и във филмите, не си мисли, че любовта е скоростно влакче и всеки ден – абитуриентски бал. Зряла жена си. Влюбваш се за колко? Няколко месеца – пеперуди в стомаха, трепети в сърцето като го видиш, а можеш ли и да го обичаш, когато започне да си хвърля чорапите по пода, спре да му се излиза както преди или да не забелязва всички тоналности на косата ти, която боядисваш през 2 месеца? Тия неща по филмите не ги показват май,а?

Знаем ли въобще какво наистина е любов или представите ни са изкривени от малкия екран... Дали не сме в заблуда, че обичаме някого, само защото покрива определени наши изисквания? Не пием ли вино с френски сирена, само защото така правят по романтичните комедии?

Знаете ли – я си отворете по една бира с картофки, после излезте на вън и си вземете чадър за всеки случай ;)

Любовта не е по шаблон и кино, тя е до усет и не пеперуди, а ураган ще ви отвее отвътре, когато я срещнете.

Д.

15.02.17г.