D. by D.

Самотата, казват е присъда. Самотата, казват е личен ад! Да си сам било ужасно и боли. Защо? Искате ли да не се съгласим – аз да! Да си сам не е престъпление!  Ужасно ли е наистина да си сам, или ни боли повече от думите на онези, които са с някого и ни съдят, защото сме направили своя личен избор, на този етап от живота си, да принадлежим само на себе си? До кога ще позволяваме на хора, които не разбират странността на самотника, да му насаждат и чувство за вина, че си няма половинка? Кой каза, че си няма всъщност? Всеки си има някого, който е достатъчно луд, за да понесе странностите на другия, просто животът още не е насрочил дата за срещата на тези две души. Рано или късно, всеки получава това, което е заслужил – именно по-странна птица от самия него, за да си летят заедно. Днес си вървях из улиците (след една доста приятна кафе среща – 3 часа с най-добрата ми приятелка) по пътя към вкъщи. Реших да се поразходя повече из малките улички, докато се прибера и минах покрай...

„ Да пием по кафе!” – в повечето случаи в тази реплика се крие единствено искрена и чиста покана за кратък разговор и чашка кафе. Ароматно черно, тръгнало пътя си от Етиопия, предлагано под път и над път с какви ли не вкусове. Чисто, с мляко, със захар, със сметана, с различни марки... свят да му се завие на човек. За едни навик, придружен с цигара, за други необходимост рано сутрин, за да си отворят очите с аромата му и да превключат на работна фаза.  Да погледнем обаче по-задълбочено на чашката кафе. Често пъти тя дори не присъства, а е заменена с чаша уиски, цигарен дим и дълбок разговор за живота. Понякога чашите са две, последвани от още две, защото времето и кафето не са ни стигнали да се наприказваме със събеседника си. Да не забравяме и неделното кафе, придружено с книга или разнасяно в картонена чашка из някой парк. Ооо и да отдадем почит на студентското кафе, приготвено  с любезното съдействие на инженерна мисъл (т.е. в каквото и с каквото има, например бързов...

„Онова , което ни спира в живота,е невидимата архитектура на страха. Той ни държи в нашите зони на удобство, а в действителност за нас там е най-опасното място. Още повече, че най-големият риск в живота е да не поемаш никакви рискове. А всеки път, когато направим нещо, от което се страхуваме, си възвръщаме силата, която страхът ни е откраднал – защото от другата страна на страха живее силата. Всеки път, когато навлезем в неудобството  на растежа и прогреса, ставаме по-свободни. Колкото повече страхове посрещнем, толкова повече сила си връщаме. По този начин ставаме по-безстрашни и по-силни и по този начин получаваме възможност да живеем живота на мечтите си.” Робин Ширма „Тайните писма на Монаха, който продаде своето ферари”     Какво е страхът? Страх – чувството, което блокира съзнанието и развитието на личността ни. Спира вървежа й по пътя на нейната екзистенциална траектория. Поставяме си цели, които често не осъществяваме поради страх , че няма да усп...

Понеделник... вторник... ставане, кафе, работа, деца и семейство (за тези, които имат)... Кафе, работа, тренировка, любим човек (за тези, които имат).... Кафе, работа, тренировка, хобита... Работа, работа, работа... Едно и също от понеделник до... ПЕТЪК! Всеки чака края на работната седмица, всеки има своите планове за weekend- а (ех, Америко и езикът ти! Каква дума ни даде само!) За всеки петък е символ на нещо различни – едни пращат децата при баба  и дядо и си отдъхват от ежедневието, тежката седмица, планират стабилна доза спане, други ще почиват с любимия и ще си правят романтичен weekend… Ай стига, бе! Да си говорим за петъците и самотниците... Всеки ден можеш да си сипеш чаша вино и да се размотаваш в удобна пижама, да слушаш силно музика, да си сготвиш нещо вкусно, да гледаш филмът, който ти искаш! Да си легнеш, когато пожелаеш, нищо, че ще ставаш рано сутринта и с крива физиономия ще се провлачиш до офиса, така или иначе няма кой да ти диша от въздуха след работа, ...

-      -     Защо плач e ш толкова? Да не е умрял някой? -        -   Умряха... умряха ми мечтите... всичките! Аз ги погубих! С един замах! С едно мигване! -      -     Стига де, не може да е чак толкова зле. Все е останала някоя. Може би тези, от които си се отказала не са били истински, не си била толкова сигурна в тях. Поразмисли се.  Спомни си, за какво наистина си мечтала, обърни се към  себе си. Я се погледни до къде си стигнала! Колко много си постигнала и колко от мечтите си превърна в цели... колко от целите си постигна. -    -       Ами... да. -      -     Видя ли? Видя ли как спря да плачеш и се замисли, а колко още има да мечтаеш и постигаш. Вдишай! Млада си, животът е пред теб. Искаш ли да помислим заедно и да видиш, че не се отказваш от кой знае какво и едното е детските ти мечти, другото си ти – вече зряла жена. Понякога ...

Хубаво е да можем да видим и разпознаем звяра в човека и човека в звяра. Особено онези, които виждаме в огледалото сутрин. Човек трябва да се научи да живее в мир и хармония със себе си, ако иска да ги постигне и в съжителството си с околните. Колкото и да ни се иска, не можем да останем сами за дълго. Винаги се появяват къде мили хорица, с които искаме да прекарваме част от времето си,къде разни „доброжелатели”, които будят у нас инстинктите ни да бъдем бойни мишки и си измисляме цял репертоар за това как бихме ги подредили по-добре и от някой каратист. Уви, въпросните дразнители дори не подозират, че са такива,докато някой не им го каже или просто не им даде пълен игнор, та да се осъзнаят и замислят защо ги избягваме. Не бива да позволяваме, обаче на нашите така мили и добронамерени „приятели”, да ни изкарват от равновесието и хармонията, които някои от нас градят с години.Позволявайки на някой, да наруши баланса вътре в нас с изказване, което дори не трябва да взимаме и на повърх...

За какво са ни многото пари, ако сънят ни е малко, усмивките криви, щастието наполовина и сме загубили част от себе си в стремежа за голямото богатство, скътано в някоя банка. Натрупано там за сметка на обеднялото ни време с хората и щастливите мигове... Затваряме се в границите на  „учи, че да си намериш добре платена работа”, след което вероятността да работим, това което сме завършили и то да ни носи щастие, е някъде там покрай истината за извънземните на Скъли и Мълдър... Да не забравяме и онова родителско тяло, което много ни обича,пожертвало е себе си, за да ни има и е решило, че трябва да изживява несбъднатите си мечти чрез нас. Абортът май ще излезе приемлив вариант, на фона на даването на живот, който да съжалява, че съществува. Къде е смисълът, от всичко? Първо си 9 месеца в едно ограничено пространство, раждаш се и се появяват пак решетките на кошарата... годините минават, сблъскваш се с оградата на детската градина и така докато дойде прословутото висше и след н...

What is next after "it doesn`t matter anymore" ? Where is the point of taking care about everything, where is the point of being inlove, to spend feelings, emotions and everything else? I`m wondering... does the love really exist or everything is just a habit, like smoking? Are we able to give our own life, to sacrifice ourself in the name of someone elses happiness? D.