Публикации

Научи се на безвремие, че и на малко безсмислие

  Понякога ми се иска да имаше повече безвремие… и безсмислие… ей така да няма крайни срокове, крайна дата, точен час и смисъл… Живеем в един забързан свят, пълен със страх, болка, алчност и печал. Гоним цели, а не си задаваме въпроса – „кому е нужно?!”… По дяволите, нужно ли е?! Роби сме на сиво ежедневие, материални прищевки, станахме повече животни от самите тях… По дяволите, нужно ли е?! Прикриваме болки от миналото, слагаме маски, филтри на всичко, крием се зад изкуствени усмивки… По дяволите, нужно ли е?! Зъзнем от студ, насред лято, защото душите са празни, емоциите осакатени. Грозно е!… По… Надявам се, схвана идеята. Обаче на мен ми се задават въпроси. Едни такива неудобни, които все трябва да се пита поне веднъж с месеца. Даже веднъж в седмицата, че ако не и всеки ден. Колко истинско време отдели за себе си, без суета и предразсъдъци? Колко време отдели за другите, без да ги съдиш и анализираш? Колко време си отдели за щастие? Кога за последно си позволи истинс...
Публикуване на коментар
Прочетете още

Няма лоши хора, има необичани деца

 Заглавито ми е вдъхновение от един български сериал, но няма да размишлявам сега над българското кино. По-скоро си мисля за хората, които се държат грубо понякога с нас, били те и приятели, които сякаш не осъзнават, че с шегите и поведението си нараняват и отблъсват. Същото важи и за половинките, за грубата продавачка в магазина, на която светът й е крив. Важи за арогантните хора, които срещаме навсякъде, важи дори и за нас самите. Всеки от нас е бил дете и в детството и юношеството си се е сблъсквал с хубавото и лошото на живота. За съжаление някои деца са били гледани в домове без родители, други са имали любящо семейство, трети просто семейство, но не до там любящо. Покрив над главата и храна на масата, не винаги означава любов. Двама родители и чисти дрехи, не винаги е равно на обичано дете. Колкото и да е тъжно в някои къщи няма уют, няма приказка за лека нощ или дори поне едно браво за това, че си донесъл четворка по математика, а не двойка. Има изискващи студени родители, к...
Публикуване на коментар
Прочетете още

За да получиш, трябва да дадеш

 Днес реших да пиша малко за служителите, но не за онези, които си вършат съвестно работата и с шефовете са доволни едни от други, а за мрънкащия човечец ... Онзи, които ходи на работа без никакво желание, скатава се през повечето време, ако може - прехвърля отговорността на колеги и после злобее, че еди кой си взимал повече пари от него. Ами ще взима, след като работи и знае какво прави. Няма какво да си кривим душите - всички в някакъв момент от живота сме били мрънкалото, което иска, а не дава насреща. Какво имам предвид ли? Много добре знаете! Дори в момента най-вероятно имате такъв колега или колежка. Те всеки ден идват с вкисната физиономия на работа. През повечето време мрънкат как имат много задачи, как едва ли не се убиват да работят, а заплащането е малко, шефовете са гадни (нищо, че стоят на тази работа от години и все недоволстват, усмихват се мазно на началството и после го одумват). Стоят на определена работна позиция, защото им изнася да опяват като обран поп и дълбо...
Публикуване на коментар
Прочетете още

"Доброжелатели"

Всеки човек в този живот, на този свят е заобиколен от хора, дори и да не иска. Някои от тях са ни роднини, други приятели,    които сами    сме избрали и са се доказали като такива. Има една особена    група обаче, които в повечето случаи са преходни и някак си натрапени ни хора. Приятел на приятел, колега или дори роднина, който не харесваме, но нямаме особено голям избор. Често с тези хора от пръв поглед не се харесвате взаимно. Вие не ги харесвате, защото виждате неприятното им и негативно излъчване, те не ви харесват, защото знаят, че за вас са прозрачни и са ви ясни, що за стока са. При редките случаи,в които ви се налага да общувате поради една или друга причина, зад цялото им    лицемерно и    престорено    дружелюбие    усещате, че всичко казано от устата им е с цел    да ви засегнат.    Имате – нова прическа    ще отправят тъп хаплив коментар с цел да ви засегнат!  ...
Публикуване на коментар
Прочетете още

Какво правя тук?!

Какво правя тук?! – Случва се да си го зададеш този въпрос, нали... Като не става дума за чуденката какво правим в този Свят, на този Свят... Нито пък за някаква екзистенциална криза,  а когато си на място, което за капак и сам/а си си избрал. Простичък пример – отиваш на домашна събиранка или кафе с хора, които са познати, приятели и т.н. на твой приятел/приятелка. Стоиш. Стоиш... слушаш и в един момент си даваш сметка, че нямаш много общо с тези хора, чудиш защо изобщо се съгласи да отидеш (от скука, какво друго да е, освен  ако дружката ти не те е навивала няколко часа да отидеш) и в този момент изниква въпросът : „Какво правя тук?” Добре, че има места, от които лесно можеш да се откъснеш, по-интересното е, когато с голям ентусиазъм отидеш на някое интeрвю за работа. Вземат, че те одобрят  и започнеш. Прескочиш онези 6 месеца, в които работодателят си мисли, че те изпитва (само дето и ти си отваряш очите през този период дали това е твоето място) и в един момент...
Публикуване на коментар
Прочетете още

Тръгвам си...за да остана

Тръгвам си... не! Връщам се! Почакай – тръгвам си! Къде ще отидеш, ако си тръгнеш? Където си поискам! Ама неизвестното?! Не те ли е страх? Не ме е страх! ... Ооо, не мога страх ме е! Какво ще правя със себе си? ЧОВЕЧЕ! Бъди щастлив/а.                 Хаос от мисли. Да ви звучи познато?  На почти всеки човек в живота му се случва да изпадне пред дилемата : „Да си тръгна или да остана?” , да води един мъчителен монолог със себе си, изпълнен със страхове,надежди, сам да си дава кураж, после да си го отнема.  Не винаги решението да си тръгнеш е най-лесното. Няма значение от какво и кой, дали от работа, която вече не ти носи удоволствие, от човек, с който отношенията ви не са вече същите (и не става дума само за половинката в живота), или от цял град, ако ще. Понякога стоиш закотвен/а на едно място, дори и то да отнема всеки ден от блясъка в очите ти, от теб , защото те е страх ... страх те е сяка...
Публикуване на коментар
Прочетете още

Лимони

Те са малки, те са жълти, те са кисели... Добре познатият ни цитрусов плод. Някои му слагат захар, други правят от него лимонада или го използват  за добавка към чая си. Само дето тук съвсем не става дума за онова полезно нам плодче. Да си поговорим малко за онези хора, които сутрин се сърдят на света, следобед на себе си. Дам – киселяци. Могат да се нарекат още и лимони (нали са кисели). На някои от киселяците, колкото и захар да им слагаш – пак са трудни за преглъщане. Добре, че може да се направи и друго с тях. Можеш да ги пообработиш малко (ако позволят „цедене”) пък току виж станали една прекрасна лимонада, от която да пиеш с кеф. Добавени към чай, понякога могат да бъдат доста приятен привкус. Преди всичко, за да разбереш лимончетата, е хубаво да се обърнеш към киселяка в себе си и да се научиш да го приемаш и обичаш, а ако можеш да го превъзпиташ – още по-добре. Често слагаме етикети на другите, намираме им черти в характера, които в повечето случаи се отнасят ...
Публикуване на коментар
Прочетете още