Какво правя тук?!


Какво правя тук?! – Случва се да си го зададеш този въпрос, нали... Като не става дума за чуденката какво правим в този Свят, на този Свят... Нито пък за някаква екзистенциална криза,  а когато си на място, което за капак и сам/а си си избрал.
Простичък пример – отиваш на домашна събиранка или кафе с хора, които са познати, приятели и т.н. на твой приятел/приятелка. Стоиш. Стоиш... слушаш и в един момент си даваш сметка, че нямаш много общо с тези хора, чудиш защо изобщо се съгласи да отидеш (от скука, какво друго да е, освен  ако дружката ти не те е навивала няколко часа да отидеш) и в този момент изниква въпросът : „Какво правя тук?”
Добре, че има места, от които лесно можеш да се откъснеш, по-интересното е, когато с голям ентусиазъм отидеш на някое интeрвю за работа. Вземат, че те одобрят  и започнеш. Прескочиш онези 6 месеца, в които работодателят си мисли, че те изпитва (само дето и ти си отваряш очите през този период дали това е твоето място) и в един момент, докато се усетиш си откарал/а там година, две – три. Много добре всички си го знаем и ти, че след известен период от време на едно работно място, особено когато работата зацикли и се появят още множество дребни дразнещи неща , които знаеш,че няма да се променят, започваш да си задаваш разни въпроси... Включително и горе-посочения. Може би не е лошо и да се запиташ: „ А как попаднах тук и стигнах до това положение?”. То е ясно, че сам/а си го избрал/а и си си го причинил/а. Сърди се на себе си .
Хубавото е, че човек винаги има избор и може да си тръгне. Даже е направо препоръчително да си тръгнеш от мястото, хората и т.н., които не те правят щастлив/а и те карат да изпитваш съмнения, да не виждаш повече смисъл да си там, където си. Освен ако не си отговориш положително и не изброиш поне десeтина причини, защо си направил/а този избор. В противен случай – тръгвай си. Стигнало ли се е до там, явно си има причина.

Д.


30.08.2018г.

Коментари

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

Свободата според Кант (и според две сестри)

 Имануел Кант е най-автентичната фигура сред немските философи и на небосклона на класическото философско и етническо мислене. Той разглежда  свободата като свойство на волята. Свободата на волята може да бъде автономия, т.е. да бъде закон за самата себе си.  Кант ясно е обяснил разликата между човека и животното. Тя се крие в това, че човек може да контролира собствените си желания и мисли, чрез силата на разума. Човекът е природно, но и разумно същество. Подлежи на контрол, единствено, ако позволи да му се наложи такъв.Сами определяме кой и до каква степен може да ни контролира. Всеки е свободен да избира, да избере дали да спазва законите или да им се противопостави.  Нека обаче обърнем внимание и на самите закони. Едно е да спазваш общо - приетите, обществени и морални. Докато спазваме императивните закони, ние се подчиняваме на морала, но това не означава, че не можем и да бъдем свободни.  Свободата е състояние на духа. Свободата се крие във волята, в ра...
Прочетете още

Изкушението пред моралното

Животът е море от изкушения. Желанието за докосване до непознатото винаги ще поражда изкушение. Животът ни поднася най-различни изненади, на които не можем да устоим само със силна воля. Силата на недостижимото е в неговата потайност и неизвестност, а цената му е много скъпа.  Често хората се поддават желанието да притежават или опитат забраненото. За най-стар пример можем да вземем случилото се в райската градина с Ева и ябълката. Изкушена от забраненото, тя поема риск, с който "спечелва" изгонването от Рая. Някои казват - отдай се на изкушението, за да преодолееш желанието по него, но трябва да се замислил можем ли да платим цената му. Можем ли да пренебрегнем ценностите си, заради това, което желаем. Дали съвестта ни би го позволила е много важно. Струва ли си мъчението на душата и потъпкването на личните ни ценности заради едно глупаво желание.  Да се фокусираме върху моралните ценности - те са два вида - тези, които ни налага обществото и личните, които сами се изгради...
Прочетете още

Няма лоши хора, има необичани деца

 Заглавито ми е вдъхновение от един български сериал, но няма да размишлявам сега над българското кино. По-скоро си мисля за хората, които се държат грубо понякога с нас, били те и приятели, които сякаш не осъзнават, че с шегите и поведението си нараняват и отблъсват. Същото важи и за половинките, за грубата продавачка в магазина, на която светът й е крив. Важи за арогантните хора, които срещаме навсякъде, важи дори и за нас самите. Всеки от нас е бил дете и в детството и юношеството си се е сблъсквал с хубавото и лошото на живота. За съжаление някои деца са били гледани в домове без родители, други са имали любящо семейство, трети просто семейство, но не до там любящо. Покрив над главата и храна на масата, не винаги означава любов. Двама родители и чисти дрехи, не винаги е равно на обичано дете. Колкото и да е тъжно в някои къщи няма уют, няма приказка за лека нощ или дори поне едно браво за това, че си донесъл четворка по математика, а не двойка. Има изискващи студени родители, к...
Прочетете още