Тръгвам си...за да остана

Тръгвам си... не! Връщам се! Почакай – тръгвам си! Къде ще отидеш, ако си тръгнеш? Където си поискам! Ама неизвестното?! Не те ли е страх? Не ме е страх! ... Ооо, не мога страх ме е! Какво ще правя със себе си? ЧОВЕЧЕ! Бъди щастлив/а.
               
Хаос от мисли.

Да ви звучи познато?  На почти всеки човек в живота му се случва да изпадне пред дилемата : „Да си тръгна или да остана?” , да води един мъчителен монолог със себе си, изпълнен със страхове,надежди, сам да си дава кураж, после да си го отнема.  Не винаги решението да си тръгнеш е най-лесното. Няма значение от какво и кой, дали от работа, която вече не ти носи удоволствие, от човек, с който отношенията ви не са вече същите (и не става дума само за половинката в живота), или от цял град, ако ще.
Понякога стоиш закотвен/а на едно място, дори и то да отнема всеки ден от блясъка в очите ти, от теб , защото те е страх ... страх те е сякаш от Щастието, страх те е да се изправиш пред Себе си. До кога? Има места и хора, от които  е по-добре да си тръгнеш, да бягаш колкото се може по-далеч. Да бягаш, да бягаш и да продължиш да бягаш, докато не стигнеш онази своя, загубена там в съзнанието ти част от теб – онази веселата, безгрижна и в същото време отговорна, онази със Слънцето в очите, по детски невинната частичка. Твоето щастливо Аз, което е изпълнено с емоции, с Душа, което върши всичко с желание и не си намира удобни извинения, когато е изправено пред трудности. Има един тънък момент, в който е време да си кажеш : „СТИГА!” и да избереш себе си. Да си тръгнеш , за да останеш Себе си. Особено, ако си на място, заобиколен/а от хора, които те променят по някакъв начин, без дори да го искаш. За съжаление, колкото и да не ни се иска, понякога средата влияе, променя, „ковете”, нищо че си „студено желязо” и всякак се съпротивляваш вътрешно. Не случайно хората са казали : „ С какъвто се събереш, такъв ставаш”. Понякога   животът те събира с разни хора, в които виждаш всичко, което ти се струва нередно ,което те отблъсква, което носиш дори в себе си, но не искаш да му дадеш воля, защото откровено те дразни и е ... ами негативно, глупаво, безсмислено, не е градивно. А ти искаш да се изграждаш, нали? Искаш да носиш човечност, искаш да  си по-добър или добра с хората, с твоето Аз.
Ето защо идва един момент, в който си казваш – Тръгвам си... за да остана... Човек!

Д.


29. 08. 2018г.

Коментари

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

Свободата според Кант (и според две сестри)

 Имануел Кант е най-автентичната фигура сред немските философи и на небосклона на класическото философско и етническо мислене. Той разглежда  свободата като свойство на волята. Свободата на волята може да бъде автономия, т.е. да бъде закон за самата себе си.  Кант ясно е обяснил разликата между човека и животното. Тя се крие в това, че човек може да контролира собствените си желания и мисли, чрез силата на разума. Човекът е природно, но и разумно същество. Подлежи на контрол, единствено, ако позволи да му се наложи такъв.Сами определяме кой и до каква степен може да ни контролира. Всеки е свободен да избира, да избере дали да спазва законите или да им се противопостави.  Нека обаче обърнем внимание и на самите закони. Едно е да спазваш общо - приетите, обществени и морални. Докато спазваме императивните закони, ние се подчиняваме на морала, но това не означава, че не можем и да бъдем свободни.  Свободата е състояние на духа. Свободата се крие във волята, в ра...
Прочетете още

Изкушението пред моралното

Животът е море от изкушения. Желанието за докосване до непознатото винаги ще поражда изкушение. Животът ни поднася най-различни изненади, на които не можем да устоим само със силна воля. Силата на недостижимото е в неговата потайност и неизвестност, а цената му е много скъпа.  Често хората се поддават желанието да притежават или опитат забраненото. За най-стар пример можем да вземем случилото се в райската градина с Ева и ябълката. Изкушена от забраненото, тя поема риск, с който "спечелва" изгонването от Рая. Някои казват - отдай се на изкушението, за да преодолееш желанието по него, но трябва да се замислил можем ли да платим цената му. Можем ли да пренебрегнем ценностите си, заради това, което желаем. Дали съвестта ни би го позволила е много важно. Струва ли си мъчението на душата и потъпкването на личните ни ценности заради едно глупаво желание.  Да се фокусираме върху моралните ценности - те са два вида - тези, които ни налага обществото и личните, които сами се изгради...
Прочетете още

Няма лоши хора, има необичани деца

 Заглавито ми е вдъхновение от един български сериал, но няма да размишлявам сега над българското кино. По-скоро си мисля за хората, които се държат грубо понякога с нас, били те и приятели, които сякаш не осъзнават, че с шегите и поведението си нараняват и отблъсват. Същото важи и за половинките, за грубата продавачка в магазина, на която светът й е крив. Важи за арогантните хора, които срещаме навсякъде, важи дори и за нас самите. Всеки от нас е бил дете и в детството и юношеството си се е сблъсквал с хубавото и лошото на живота. За съжаление някои деца са били гледани в домове без родители, други са имали любящо семейство, трети просто семейство, но не до там любящо. Покрив над главата и храна на масата, не винаги означава любов. Двама родители и чисти дрехи, не винаги е равно на обичано дете. Колкото и да е тъжно в някои къщи няма уют, няма приказка за лека нощ или дори поне едно браво за това, че си донесъл четворка по математика, а не двойка. Има изискващи студени родители, к...
Прочетете още