За да получиш, трябва да дадеш
Днес реших да пиша малко за служителите, но не за онези, които си вършат съвестно работата и с шефовете са доволни едни от други, а за мрънкащия човечец ...
Онзи, които ходи на работа без никакво желание, скатава се през повечето време, ако може - прехвърля отговорността на колеги и после злобее, че еди кой си взимал повече пари от него. Ами ще взима, след като работи и знае какво прави. Няма какво да си кривим душите - всички в някакъв момент от живота сме били мрънкалото, което иска, а не дава насреща. Какво имам предвид ли? Много добре знаете! Дори в момента най-вероятно имате такъв колега или колежка. Те всеки ден идват с вкисната физиономия на работа. През повечето време мрънкат как имат много задачи, как едва ли не се убиват да работят, а заплащането е малко, шефовете са гадни (нищо, че стоят на тази работа от години и все недоволстват, усмихват се мазно на началството и после го одумват). Стоят на определена работна позиция, защото им изнася да опяват като обран поп и дълбоко в себе си знаят, че не се опитват да се развиват, няма какво да предложат другаде, откровено си ги мързи да работят.
Такива хора често едвам са изтикали средното си образование (не, че да си висшист е голяма работа), не притежават кой знае какви качества, не са от най-съвестните служители, нито от най-умните, но иначе са с големи претенции към заплащането, бонус да вземат, на празник да почиват, че все имат планове. Тъжното е, че понякога в наглостта си успяват да получат това, което искат. Често намират себеподобни, с които плюят зад гърба на колеги, живеят за интригата и ако някой се излъже да им помогне и се опита да ги обогати емоционално и духовно - бива обсъждан (естествено с насмешка поне 1 седмица). Обаааче те да дават повърхностни съвети, които в повечето случай са безумно незрели - там им е силатата. Най- обичат да казват на някой как да си върши работата, нищо, че те тяхната собствена я карат през пръсти. В случай че техен колега получи повишение или по-добро заплащане, се почва пак едно клюкарене и злобеене. Вместо да се размърдат и поработят малко повече, да се обогатят като личност, както се казва да си дадат малко зор на работа и самите те да си заслужат повече- не! По техни думи вече толкова много са дали на фирмата, горките все са недооценени. Нищо, че закъсняват системно, не си спазват крайните срокове, злоупотребяват с болничните, вечно намират оправдание за всичко и никога не са виновни за нищо. Ходят на работа, заради едната заплата, която по техни думи все не им стига, но не правят и нищо по въпроса, за да заслужат повече. В живота за да получиш, трябва да дадеш.
Човек, които иска да се развива ще инвестира време, средства и ще се лиши от една или две почивки, за да се обогати с някой курс или самообучение. Ще изпробва лимита на възможностите си, за да знае до къде може да стигне (като е добре работодателите да си ценят този тип служители, а не да злоупотребяват с тях), ще остане след работно време, за да е сигурен, че всичко за следващия ден е готово, ще е приключил с проекти и задачи преди крайния срок (ако има такъв), а не в последния момент. Ще поеме отговорност, когато е сгрешил, не да се оправдава с околните. Ето така се заслужава повишение, а не с мрънкане! Пак казвам - за да получиш, трябва да дадеш.
Д. Стайкова
П. С. Към работодателите - когато злоупотребявате със съвестните служители сами ги превръщате в роботи, които идват без желание на работа или направо ги стимулирате да напуснат.
Коментари
Публикуване на коментар