D. by D.

Какво правя тук?! – Случва се да си го зададеш този въпрос, нали... Като не става дума за чуденката какво правим в този Свят, на този Свят... Нито пък за някаква екзистенциална криза,  а когато си на място, което за капак и сам/а си си избрал. Простичък пример – отиваш на домашна събиранка или кафе с хора, които са познати, приятели и т.н. на твой приятел/приятелка. Стоиш. Стоиш... слушаш и в един момент си даваш сметка, че нямаш много общо с тези хора, чудиш защо изобщо се съгласи да отидеш (от скука, какво друго да е, освен  ако дружката ти не те е навивала няколко часа да отидеш) и в този момент изниква въпросът : „Какво правя тук?” Добре, че има места, от които лесно можеш да се откъснеш, по-интересното е, когато с голям ентусиазъм отидеш на някое интeрвю за работа. Вземат, че те одобрят  и започнеш. Прескочиш онези 6 месеца, в които работодателят си мисли, че те изпитва (само дето и ти си отваряш очите през този период дали това е твоето място) и в един момент...

Тръгвам си... не! Връщам се! Почакай – тръгвам си! Къде ще отидеш, ако си тръгнеш? Където си поискам! Ама неизвестното?! Не те ли е страх? Не ме е страх! ... Ооо, не мога страх ме е! Какво ще правя със себе си? ЧОВЕЧЕ! Бъди щастлив/а.                 Хаос от мисли. Да ви звучи познато?  На почти всеки човек в живота му се случва да изпадне пред дилемата : „Да си тръгна или да остана?” , да води един мъчителен монолог със себе си, изпълнен със страхове,надежди, сам да си дава кураж, после да си го отнема.  Не винаги решението да си тръгнеш е най-лесното. Няма значение от какво и кой, дали от работа, която вече не ти носи удоволствие, от човек, с който отношенията ви не са вече същите (и не става дума само за половинката в живота), или от цял град, ако ще. Понякога стоиш закотвен/а на едно място, дори и то да отнема всеки ден от блясъка в очите ти, от теб , защото те е страх ... страх те е сяка...