D. by D.

Първа сигнална е лош съветник. Много хора казват – „какво има да го мислиш”. Има разбира се, всяко разумно човешко същество ще помисли за най-малката подробност (добре де, аз мисля от първата буква, до точката). Изграждането не ставало със стоене на едно място, било циклене – не съм съгласна, човек и в гората да отиде сам, може да преоткрие себе си по милиони начини – всичко е в съзнанието, в енергията, която носиш, в начина, по който ще избереш да възприемеш случващото се, което те заобикаля. В кратките пътувания, които ще избереш, за да посетиш повече от едно място. По-добре кратки пътувания и на много места, но да има къде да се завърнеш, отколкото да обикаляш като дърво без корен. Да срещнеш много хора и да задържиш само онези, с които можеш да живееш. Решил си да поживееш година – две в нов град – давай! Щом това ще те доближи повече до човека, който искаш да бъдеш. Решил си да се впуснеш във връзка, която не знаеш до къде ще стигне – докато не опиташ , няма как да разбереш що ...

1.       1.  Сутрин. Аларма. Ритник към завивката. Врата. Баня. Четка за зъби. Кафе… Някаква умисъл пробягва през главата ти. Вратата на гардероба скърца. Дрехи. Обувки… Трафик, забързан пулс, забързана крачка… Колко е часът?! Закъснявааам! Врата. Офис. Бюро. Компютър… Нерви! Събуди се! Да насилваш себе си, за да вършиш нещо, което не ти харесва, си  е чисто престъпление към теб. 2. Сутрин. Аларма. Мекотата на завивката и хладината на утрото пробягват по кожата ти, докато се протягаш мързеливо. Дочуваш как птичките пеят отвън, а Слънцето закачливо пуска своите лъчи през тънкото перде. Няколко минути по-късно си в банята, а парата разнася аромат на малини от душ гела. Докато си още по хавлия отпиваш от ароматно силно кафе и усещаш как цялата Вселена се пробужда. Размахат на крилата на птиците, росата по тревата, вятъра, който повява през листата на дърветата. Охлювчетата, който пропълзяват от черупките си. Природата се събужда, а с нея и ти. Любимата...