D. by D.

-          Шефе – уволнен си! – Реплика, която на много от нас ни се е искало да изречем в определен момент, когато сме стигнали своята точка на кипене.  Всеки е минал през „пътеката” на следното : понеделник сутрин, душата спи, мислите са още разпилени, ароматът на кафе едва достига до мозъчните клетки. Вървиш замислен към вратата на офиса. Отваряш я бавно и си поглеждаш бюрото – купчина задачи. Сядаш с въздишка и започваш... Два часа и две кафета по-късно вече си хванал работния ритъм. Свършил си не малка част от работните си задължения и мислено си ръкопляскаш. Осъзнаваш, че края на месеца идва, съответно и наградата за труда ти няма да закъснее. В един момент дори си даваш сметка, че въпреки някои леки спънки, два-три дразнителя из офиса , си обичаш работата. Само-мотивираш се да работиш... НО! Уви – тази понеделнишка идилия бива прекъсната от досадното „Шефът те вика!”  Ставаш от бюрото си и се запътваш към кабинета му, с мис...

До Бъдещия Мили бъдещи , какъвто и ще да ми се паднеш... Спри да се забллуждаваш, че си в състояние да ми причиниш каквото и да било лошо... Хубавото всеки може! Казваш, крехка ми била душата - да, така е, но е вече счупена, няма повече за чупене.Твърдиш, че не искаш да ми разбиваш сърцето - и от него почтни не остана.Не искаш да ми даваш напразни надежди - че те моите отдавна си отидоха до една.Страхуваш се да не ме нараниш... Вече няма как... Жена удрял ли си? Не си! Браво! И без това те изпревариха.Лъгал ли си някого, когото твърдиш ,че много обичаш, в очите? Съжалявам... и тук пак те изпревариха.И да ме лъжеш, и да ме биеш, и да ме плашиш, че на парченца ще ме разбиеш... съжалявам... всичко вече понесох.Лъгаха ме, разочароваха ме... Ограбиха ме...Гледаш уплашено... недей! Няма да те карам да превързваш рани, да ми събираш душата, да ми бършеш сълзите... И сама мога.От теб искам единствено, видиш ли зрънце на обич и лъч на човещина в очите ми, да не ги погубваш, защото...

 Не можеш непрекъснато да живееш в миналото и да преследваш призраци. Все някога трябва да се освободиш от товара на това, което ти се е случило или  е можело да бъде. Докато позволяваш на страха да те блокира, няма как да знаеш какво ти е приготвило бъдещето. Не винаги да скочих в дълбокото, означава, че непременно ще се удавиш. Понякога се научаваш да плуваш. В този момент осъзнаваш, че рискът си е заслужавал.  Петър Дънов не случайно е казал:  "В бъдещето при вас ще остане, само това което сте обичали и което ви е обичало. Всичко, което се е въртяло около вас без любов, ще си отиде, както течащата вода си отива."    Така ще си отидат хората, които ни изсмукват като енергийни вампири, така и сам ще решиш да приключиш с работата, която вече не ти носи удовлетворение.  Противно на всички убеждения за позитивното мислене - по-добре да дори да спреш да мислиш за момент, да нямаш нагласи и очаквания. Всеки носи една енергия, един заряд в себе...