D. by D.

Приятелството съществува, откакто съществуват хората. Приятелите са като второ семейство, което човек вече сам избира, пази го и се старае да го съхрани. Не винаги сме наясно как да оценим думата приятел, във времената, в които живеем, е трудно да кажем, че имаме истински приятели. Все пак - намерил ли си такива, то ти си най-щастливият човек на света.  Приятелството лесно се руши, но трудно се гради, ако човек вече е изградил едно такова, то той спокойно може да споделя радости и мъки, гордости и разочарования, да очаква разбиране и подкрепа от приятелите си. За това всеки има нужда от тях.  Не разбирам хората, които казват "Колко ми е самотно, аз нямам приятели, никой не ме разбира." Едва ли е така, всеки може да има своите спътници в щуротията наречена живот - стига просто да опита да каже "Здрасти, как си? Как мина денят ти?", да се усмихне, да се опита да разбере човека срещу себе си. Светът е пълен с хора, които са като атомите, при вярна формула се получ...

Какво е огледалото? Вещ, предмет - висящ на стената или скрит в дамската чанта? Врата към други измерения, към паралелна вселена, където образът ни, отразен в него, води обратен на нашия живот. Бих казала, че огледалото си е просто предмет, в който се оглеждаме, но не какъв да е!  Затова и изразът "огледалото..." ще довърша по следния начин: "Огледалото - ако можеше да говори." То би ни разкрило много от нашия живот, дори и неща, които не сме забелязали, взирайки се или минавайки покрай него, когато е "улавяло" образа ни за момент. Показва не само образа ни в момента, когато стоим пред него, но и как времето се отразява върху нас. "Заговори" ли едно огледало, може да разкаже много. Може да бъде чудесен събеседник на една (не)самотна душа. Както е казал Далчев:  "Понякога аз се оглеждам в огледалото,  за да не бъда винаги самотен." Да си представим, че образът отсреща, който изглежда като нас, но всъщност не е, се раздвижи и н...

По-добре да се нямаме и да се страдаме, отколкото всеки път да се разрушаваме, когато върховете на пръстите ни се докоснат. Тихият плач за нечия липсва, е по-добре от шумните викове на крясъци от разочарование. Можеш да дадеш на някого повече любов с отсъствието си, пред бездействието на присъствието си. Освободи тялото му от своето и може би тогава душите ви ще заживеят в хармония и мир една с друга. Някой (добре де знам кой, но няма да ви кажа) бе казал "любовта трае три години, но аз ще ви кажа, че приятелството не умира. Пусни любовта да си отиде и остави вечността на приятелството ви. Колко души страдат, заради разделени тела, колко много хора по света споделят едни и също виждания за живота с други, с които не им е било писано да бъдат любовници. Там където има повече приятелство, има повече хармония, повече загриженост, повече споделяне... каква по-силна емоция от тази. Не е нужно ръцете ви да са вплетени една в друга, не е нужно телата ви непрекъснато да се докосват, за д...