It's just a job...

-         Ало! Добър ден!

-         Добър ден, кой се обажда?!

-         Търся господин/госпожа...

-         А, пак ли вие от банката...

Да бъдеш колектор – разказва едно момиче или иначе казано – и ние сме хора, и ние душа носим, а вашата къде е?

Започвам директно по въпроса – какво е колектор – идва от английското – collect – буквален превод – събирам. Колекторът е човек, който събира, като дете капачки от бутилки, като голям различни предмети, като професия – понякога задължения.

Задължения на хора, които са взели – пари, ток, комунални услуги, взели са си кабела, пуснали кабелна и решават, че няма нужда да плащат.

Да се насочим към онези с парите. О, да! Точно така, хората много обичат да взимат пари и после да не ги връщат, че на кой не му е приятно да му се даде, когато е в нужда?! Да попитам и на кой му е приятно да връща?

Да има хора и хора! Най – са ми любими онези със съвест, които знаят, че трябва да върнат взетото, плашат се от думите  „съдия изпълнител” и имат, нямат – намират начини да върнат взетото, приемат съвети, позволяват да им се помогне.

Казах вече – колекторът е ЧОВЕК, който събира. Не е зло, не е пратеник на инквизицията, нито ще ви измъкне по бели гащи от дома ви, за да ви затвори в тъмница, където ще последват средновековни мъчения, защото не си връщате кредита например. Дори напротив, опитва се да помогне повече, отколкото хората си мислят.

За съжаление има и едни зли хора, и въобще не се извинявам! ХОРА! Вие сте зли! Сами съсипвате банките и държавата, но много обичате да ги плюете без да осъзнавате, че сами се ограбваме едни други. Вие взимате, не връщате и после гласувате за онези същите, които обещават, обещават и взимат ли, взимат без да връщат. Гласувате за себе си, без да осъзнавате, че ние (хората) сме огледало едни на други. Обичам злите – да си ги наречем и вече както е правилно – длъжници .

Отклонение за разяснение – длъжник – човек, който дължи – пари, време, ония същият кабел, по който му върви сериалa вечер, докато си чопли семките.

Жал ми е за тях... защо ли? Веднага отговарям – те са по плахи и от плахите, те са с по-свити души и от мушица. Крещят, викат – хвърлят си емоционалната боза по човека от другата страна на слушалката, заплaшват, обиждат... От страх, от слабост, от ужас, че някой иска да им помогне, че едно момиче – една пикла, както някои биха се изразили в момент на афект. Момент, в който се чувстват на показ, че пиклата знае какво са направили – взели са и не са върнали, в повечето случаи и не могат. Обаче кой би си признал, че е слаб, че е на ръба? Гордостта, понякога е най-големият ни враг. Ярост, гняв, огън и жупел се сипе в 5 минутен скандал по телефона. После следва гневно затваряне. Тъжното обаче е, че колекторът ще продължи своята работа, ще се понервира за секунди и после – следващият от множеството длъжници.

На мен обаче ми е тъжно, защото за 5 минути гордост и предразсъдъци (че сме лоши хора, за дето искаме да си върнат по мирен и доброволен начин дължимото), са си съсипали живота без да осъзнават. Как ли? Кръвното им се покачило, нивата на кортизол – също, на не съзнавано ниво 3 дена минимум ще изпитват дискомфорт от неизвестен произход, защото тяхното подсъзнание ще им нашепва, че „оная пикла от банката” беше права и трябваше да я изслушат. Да не говорим, когато играта наистина загрубее, телефонът мълчи, на дисплея го няма познатия вече номер и гласът, който казва „добър ден”... На врата се звъни и се появяват едни не толкова мили хора, дошли да опишат наличното имущество и носещите сметката за хонорара на ЧСИ-то.

После колекторите били зли хора, тормозят, искат и как не ги е срам, да ви карат да върнете това, което по право дори не е било ваше , а е дадено назаем с уговорка да бъде върнато... доброволно, без излишни нерви.

Сега пак си помислете дали няма да си вдигнете телефона следващия път и дали ще крещите, викате, или ще се вслушате в гласа, който иска да ви помогне.

Д.