Животът не е прашен офис
Мързелива делнична сутрин, алармата ти звъни час по-рано, за да станеш навреме. Не бързаш за никъде, само за безвремието. Всички трескаво мислят и препускат за работа, ти се чудиш има ли още кафе в кутията. Протягаш се лениво и спускаш бос крак върху килима... Пет минути по-късно - кафе има. Има тишина и утрин. Не ти се говори с никого. Мълчи ти се и ти се мечтае, за твоите си работи, за които никой не е и нужно да знае. Има и такива дни, когато е делник, но ти си вкъщи и дори е приятно. Стига ти твоята компания, някоя книга и малко слънце. Хубаво е човек да подиша, да помечтае и да спре да изпълва мислите си с излишни драми и тревоги. Не ти се ходи на работа - недей! (Да! Възможно е - щом имаш желание, можеш да си го позволиш поне за малко). Писнало ти е от мръсни чинии, разхвърлени дрехи и да си правиш компания с печката - вземи си отпуска от тях. Изключи онези тънки гласчета, които пискат в главата ти: "Ама ти сега работиш ли?" ; "Какво работиш?" ; "А тъ...