D. by D.

Музата ми изчезна. Казвам ви! Излезе в отпуска или  ме напусна, не се знае все още. Гледам белия лист, хиляди мисли пробягват през главата ми и нищо, една не мога да уловя! Преди нямах търпение да стана от сън, за дозата сутрешно кафе и тепърва пробуждащият се хаос в ума ми, за да мога после да го излея (заедно с кафето понякога) върху листа. Има едни такива сутрини, ужасни за някои, в които се събуждаш и си като на автопилот. Претупваш си кафето, защото така или иначе нещо липсва във вкуса му. Съзнанието ти е полупразно. Искаш да кажеш нещо на себе си, на света – обаче не. В главата ти е тихо и подредено. Някои наричат това сутрешно спокойствие, за мен е плашеща тишина. Тогава осъзнавам, че музата ми си е тръгнала, незнайно къде. Не съм в задълбочен спор със себе си. Нима сме си сърдити? Поглеждам непознатото лице в огледалото и го питам какво стана снощи? Скарахме ли се за нещо, сърдиш ли се? То само мълчаливо ми се усмихва с онова пламъче в погледа, което ми подсказва, че е в...

Дръпни го от зарядното, изключи го и прибери в кутия, после някъде в някой шкаф, на сигурно. Не, не става дума за онова малко средство, което всъщност ни откъсва от света, повече, отколкото си мислим (за смартфон се сети, нали?). За сърцето ти говоря. Него ... него скрий от зли очи и отровни езици. Дай му малко почивка. Ще го съсипеш горкото, ако продължаваш така. Уморено е да обича, да плаче, да се надява. Прибери го на скришно, изключи и телефона, него също го сложи в шкаф, но друг. После си обуй старите кецове, вземи само каквото ти трябва и отиди на разходка. Далечна разходка. Виждай, слушай, учи ума си, храни душата, подари здраве на тялото си. Обикаляй без сърце, ден, седмица, месец, година... годинИ. Накрая се прибери, извади го кутията, сложи го обратно в новата броня, която си му изградила и тогава му позволи да се влюби. Д. 01.03.2017г. Пловдив