Едно ми е...
Представете си го – вятър в очите, листа в косите и малко прах! Точно обратното на – слънце в очите, морски бриз и малко пясък. Събуждам се от слънчеви лъчи, в стаята е топло и уютно, Ставам. Правя си кафе и поглеждам през прозореца. Красота! Всичко е шарено, пъстро, жълто, кафяво и в листа. Сякаш някой е разпънал килимче по тротоари и улици. Само дето е топло… от климатика. Обаче това слънце така пече, чак създава илюзията , че можеш на плаж да отидеш. Знам, че лятото си отиде още преди няколко месеца. Определено няма да е забавно да се пусна по бански. За това пък сега му е времето за дълги разходки в любимата топла блуза, удобни маратонки и топла напитка, а не да не мога да си поема дъх от задуха във въздуха. Ооо, не ме разбирайте погрешно – обичам лятото, но си има един особен чар в съвсееем лекото пощипване на хладинка по бузата, докато бягаш и скачаш из листата или замеряш с тях хората покрай теб. То си е забава за всички възрасти. Още по-топло ми става на душата ...