Счупени хора
Наричат ни луди, ненормални, невротични, емоционално нестабилни, сбъркани и какво ли още не. Казват, че крещим, че не говорим нормално, че въобще не говорим и ни сочат с пръст. Проблемът си бил в нас, нищо им нямало на животът и светът. Казват, че сме озлобени, егоисти, самовлюбени, глупави... Да, ние сме всичко това и сме такива, каквито сме... но преди всичко сме счупени. Огъвали сме се като вейка в буря, изпъвали сме се като струна на китара, до пречупване, до скъсване. Нажежаваме се вътрешно и после кипим. Всички ни сочат, рядко ни разбират. Виновни сме! За всичко! Най-вече сме виновни, че сме оставили дупката да ни погълне. Претърпели сме загуби и поражения, пред очите ни са гаснели като свещи любими хора. Всяка тяхна болка се е просмуквала във вените ни, в костите ни, в сърцето и душата като катран в чиста вода. Станали сме черни и проядени от мъката, сълзите са се превърнали в прах от отчаяние. Всяка раничка е зейвала като ров... неизлечима. Счупени сме. Към оп...